Признание след 32 години: Имаше бой в съблекалнята след Франция - България на "Парк де Пренс"

Кадър: Youtube

България победи Франция на стадион "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 г., а това е най-голямото разочарование във футболната история на домакините. Пет години по-късно те стават световни шампиони, но никога не забравят фиаското срещу Емил Костадинов и компания.

За младия французин Юри Джоркаеф разочарованието е било особено болезнено, пише "Спортал". Тогавашният полузащитник на Монако тъкмо е пробил в националния отбор и бързо става свидетел на сътресенията в съблекалнята. Жерар Улие дава на Джоркаеф първия му досег с международния футбол, докато квалификационната кампания за 1994 г. достига своята кулминация. За Джоркаеф това е възможност, която променя живота му.

"Бях повикан за първи път за последните два квалификационни мача за Мондиала през 1994 г. – срещу Израел и България в Париж“, спомня си Джоркаеф пред FourFourTwo.

„Жерар Улие ми се обади и първата ми реакция беше „уау!“. Това беше големият ми шанс да отида в САЩ – имахме нужда само от една точка. Когато пристигнах в съблекалнята обаче, бързо осъзнах, че атмосферата е странна. Имаше напрежение между определени играчи.“

Загубата на „Парк де Пренс“ от България (1:2) остава в историята като един от най-мрачните моменти в съвременния френски футбол. Франция се нуждаеше само от равенство в този последен квалификационен мач, за да си осигури място на турнира, но Джоркаеф не успява да остави своя отпечатък.

„България изравни, докато загрявах“, продължава той. „Трябваше да бъда втората смяна, но докато си обличах фланелката, „Парк де Пренс“ скандираше името на Давид Жинола – той дори не беше загрявал, но влезе вместо мен.“

„Беше малко разочарование, но класирането беше важното. В последната минута Емил Костадинов вкара за 2:1 за българите. Кошмар. Бяхме съкрушени. Дори имаше сбивания в съблекалнята. Това беше едно от най-големите разочарования в историята на френския футбол. Как можехме да не сме на това Световно първенство?“

„Не можеш да спечелиш без добра атмосфера в съблекалнята. Не бяхме обединени – това се случи по-късно, от 1995 г. нататък.“

Докато прави първите си стъпки във френския национален отбор, Джоркаеф не е трябвало да търси вдъхновение надалеч. Баща му, Жан, има 48 мача за страната си и се оказва значим източник на мотивация.

„Да имаш баща футболист беше невероятно, особено след като той беше и капитан на националния отбор. Спомням си как ходех да го гледам на стадиона. Хората го спираха на улицата, искаха да говорят с него – изпитваха огромно уважение към него.“

„Детството ми не беше обикновено, предвид кой беше баща ми и това, че е играл за Лион, Марсилия и ПСЖ. Той винаги е бил вдъхновение за мен.“