Как изчезнаха колелата на българите в предшественика на “Тур дьо Франс“

В средата на август във Франция се проведе коломаратона “Париж – Брест – Париж”, чиято обиколка е с обща дължина 1230 км. В предшественика на „Тур дьо Франс“, който се провежда от 1891 г., тази година участваха над 6 000 човека сред които и 28 българи. 7 от тях са от варненския колоездачен клуб „Одесос“.

Председателят на клуба Петър Михайлов, както и един от първите членове на “Одесос” – Недко Станев, разказаха пред Медийна група “Черно море” премеждията и успехите, които са преживели, за да завършат обиколката.

“Това бе 18-тото издание на коломаратона, който се провежда през 4 г. Тази година то бе най-масово, близо 6000 участника от цял свят се включиха в мероприятието. България беше представена от 29 души, които съставляваха 4 или 5 клуба. Нашият клуб „Одесос“ Варна имаше и най-много участници - 7. Всички българи завършиха успешно пробега, само най-възрастния - 80 годишния Стефан Бахаров се отказа поради падане и счете за по-разумно да прекрати участието си в маратона.”, похвали се Петър Михайлов.

“Тръгнахме за Франция на 12 август от Хасково около 20 човека с автобус. 3 дни пътувахме заедно с други отбори. На 14-ти пристигнахме във Франция и се настанихме. На 15-ти беше проверката на велосипедите и попълване на документи”, продължи председателят на “Одесос“.

“На 16 август от 16 ч. започнаха стартовете, нашият бе от 18,45 ч. Имаше приоритетни състезатели. Първо тръгнаха най-бързите, после стартираха хора със странни велосипеди – например болиди, които са задвижвани само от човешка сила. Имаше и хора без крайник или два, които задвижваха самоделните си возила със собствена сила. Видяхме и стари колела изкарани от нафталина, ръждясали. Много странни велосипеди. Дори двойни, тандеми, триколки и най-различни“, спомни си Недко Станев.

“Преди 4 г. не съумяха да завършат около 1200 души, това са 25% от стартиралите“, добави още той.

“Когато мина чекинга се разходихме из Париж, направихме си снимки. Настроението бе доста весело. И така до 6 ч. сутринта, когато установихме, че липсват 4 от нашите велосипеди, оставени в коридора на хотела. Просто стаите бяха много малки за трима човека и колелата им, а бяхме и с багаж. Това се случва 12 ч. преди нашият старт. От коридор пълен с колела изчезват само нашите. Те не са едно до друго, пръснати са из целия коридор, а имаше и по-хубави от нашите, но не знам дали е целенасочено”, разказа Петър Михайлов.

“Имахме с нас 2 хибридни велосипеда на съпругите ни, които отстъпихме на колегите си, но те са тежки-не са пригодени за тях, но все пак 4 г. чакат този момент. Отидохме в супермаркет за колела и взехме най-скъпите, но все пак не се качваш на твоя си велосипед и не е същото. Идеята беше момчетата да ги ползват и да ги върнем. Платиха само 36 или 39 евро за гумите, които бяха изтъркани“, обясни как са се измъкнали от нелепата ситуация Недко Станев.

“Важното е, че всички българи съумяхме да стартираме в посочените часове. Оттам насетне гонихме часовете и контролите. Ние бяхме заявили 90 ч. за тези 1230 км. На всеки около 100 км имаше контрола, общо бяха 15. На тези контроли ти вписват времето в което си бил там, а и можеш да се подкрепиш в импровизирано заведение за бързо хранене. Имаше и места за спане – плащаш 3 - 4 евро, за да ти осигурят матрак. Ние спахме 7 ч. На 493-ия километър дремнахме 4 ч. и след това на 839-ия отново”, сподели Михайлов.

“Другото много мотивиращо бе, че имаше безвъзмездно наизлезли хора, които те подкрепят и се вълнуват от случващото се в пробега. Много доброволци, над 2000 души, които бяха наизлезли с маси и бяха купили със собствени средства кафета, кроасани, мляко и всичко необходимо да се подкрепиш”, споделиха впечатление и двамата ни участници в коломаратона.

Те и колегите им ще търсят съдействието на родни адвокати, за да заведат дело срещу хотела в Париж, от който дори не са счели за нужно да се извинят за претърпените вреди.