Китамбала: И на най-големия си враг не пожелавам да дойде в България

Крилото на Левски Линел Китамбала даде интервю пред sofoot.com, в което обрисува доста неприятна картина на българския футбол, цитиран от sportal.bg. Футболистът, който почти сигурно ще си тръгне от "Герена" през зимата, заяви, че не би пожелал и на най-големия си враг да дойде да играе в "А" група. Той също така разкри, че не е доволен от малкото шансове, които е получил в Левски. Китамбала има 9 мача за "сините" - 7 в първенството и 2 за Купата на България, като в тях не е отбелязал нито един гол.
 

"В началото в София тръгнах добре, но бях изостанал с подготовката, след това се и контузих. Така всичко се обърка и с клуба в момента преговаряме да се разделим приятелски. Адвокатът ми води разговори да скъсаме договора ми, който е до 2017. Не можете да разберете българския футбол, без да сте били тук. Има някои елементи от обстановката, които ме разочароваха много. Като например маймунските звуци. Расистките викове много ме шокираха, още повече че идваха от нашите собствени фенове". 
 

"В Левски напрежението е ужасяващо. Ние сме първи заедно с Лудогорец, който доминира от 4 години. Бяхме първи, но напрежението беше огромно. Никога не бях усещал такова напрежение в съблекалнята. Бяхме първи, но имах чувството, че се борим за оцеляване. Критикуваха ни след всеки равен мач или прекалено малка победа. Пресата около Левски е огромна. Дори в Олимпик (Марсилия), където съм играл, нямаше такъв голям натиск, защото, ако в Марсиля си първи, хората ще са доволни. Дори четвъртото място не е толкова лошо. С Оксер преди 2 години бихме Левски, докато е на първо място. Явно такава е културата на българите. Те приемат по-навътре футбола от нас, тук през цялото време се дават мачове по телевизията. В България Левски е като ПСЖ. Ако отидеш на дискотека, на другия ден си на първите страници на вестниците. Медиатично Левски е огромен клуб в България", казва още Китамбала. 
 

"Най-много ме вбесиха някои спортни решения. Не съм бил изхвърлен от първия отбор, но беше много жалко да гледам как предпочитат да залагат на много слаби играчи за сметка на мен. Треньорът ни не говореше и дума на английски, което го намирах за много тъпо. Все пак обстановката като цяло бе добра, Левски е фамилен клуб.Белаид е тук от две години и това ме улесни. Говорех на английски с по-голямата част от играчите". 
 

"Като база Левски не може да завижда с нищо на моя предишен клуб Шарльороа, но гостуванията бяха друго нещо... Дори пратих снимка на жена ми от Монтана, тъй като никога не бях виждал терен в такова окаяно състояние. Дори в селските дивизии на Франция няма такова нещо. Приличаше на хиподрум. Освен това трибуните бяха много лимитирани. Има огромна разлика с това, което виждаме в Лига 1 и дори в Лига 2 на Франция“. 

"Направо халюцинирах и бях в кавички "подсечен" на последния ми мач срещу Литекс - един много добър отбор за българските стандарти. Президентът на Литекс слезе на терена и прекрати мача. В този момент се запитах: "Какво изобщо правя тук?" Нямам думи да опиша какво почувствах при този прекратен мач. Това ме отврати от българския футбол“. 
 

"Българите опитват да се развиват... Опитвам да не съм много критичен, защото не съм такъв човек, но, честно казано, дори на най-големия ми враг не бих го посъветвал да отиде в България. По-добре да играе в Трета дивизия на Франция, отколкото в България. Имах възможност да отида във френския Ред Стар от Лига 2, преди да подпиша с Левски. Ако знаех как ще минат нещата в България, щях да предпочета другата оферта“.
 

"На нашите мачове идват между 5000 и 7000 души, но това е най-лудата публика, която съм виждал. По-луда дори от на Сент Етиен и Шарльороа. Хората си подкрепят отбора и поне това ми хареса. Те си вършат работата отлично. Това е единственото положително нещо, което ще пазя от България - феновете винаги са зад отбора си и по трибуните обстановката е електрическа. В България има всичко, но с оглед на качеството на живот цените са двойно по-малки спрямо Франция. Живяхме си добре тук. Дори научих няколко думи на кирилица и видях добри пейзажи. Със сигурност няма да се върна повече да играя в това първенство, но не си затварям вратите за Източна Европа. Чух, че в Румъния нивото е добре, в Украйна също. Не бива да се отписва Изтокът. Бих се върнал в парижкия регион. Ред Стар, ФК Париж и Кретей - ще бъде идеално да покажа какво струвам“, завърши Китамбала.