103 г. ПФК “Черно море”

Футболният клуб „Тича” е част от в дружество „Река Тича”, което развива и спортовете туризъм, хазена и баскетбол за жени, лека атлетика и плуване. Най-голямото дружество във Варна се регистрира на 3 март 1913 г. На 24 май 1914 г., по идея на председателя на „Спортист” Стефан Тончев, футболният „Тича” се слива със „Спортист”. И следва голямата несправедливост в достолепната история на „Черно море”: още в най-ранните си години клубът се обявява за наследник на „Тича”, а не на „Спортист”! Така най-големият брат в семейството на „моряците” е изхвърлен от него! Скандалното подмладяване с 4 г. е обида за „Спортист” и футболна Варна! А неговият председател Стефан Тончев написва и първия футболен правилник у нас – „Футболът”!

Спортен клуб „Тича” (1913 – 1945 г.)

Шампион на България през 1938 г.

Съставът: Иван Сарайдаров, Оник Харипян, Гарабед Гарабедов, Георги Гочев, Атанас Ковачев, Георги Радев, Вили Петков, Панайот Розов, Милю Парушев, Илия Дончев и Добри Байчев.

Вицешампион през 1935 и 1936 г. Носител е на купата на Букурещ – 1925 г. Това е първият спортен трофей, спечелен за нашата страна зад граница.

Национални състезатели са били Боян Бянов, Стоян Златев, Стефан Калъчев, Никола Люцканов, Борис Мавродиев, Борис Петров, Георги Станев, Оник Харипян, Кирил Денев и др.

Боян Бянов играе за България на олимпиадата в Париж през 1924 г., първи капитан на А националния тим.

Оник Халипян става балкански шампион през 1935 г.

Спортен клуб „Владислав” (1916–1921–1945 г.)

В квартала до Морската градина на 3 април 1916 г. се основава спортно-туристическото дружество „Напред”. Първи и многогодишен негов председател е Георги Антонов Георгиев (по-късно професор във ВИНС – Варна). Първият официален спортен екип е зелени фланелки и бели гащета, за емблема се избира четирилистна детелина. На 1 май 1921 г. клубът приема името „Владислав” – на полския пълководец Владислав Ягело, загинал през 1444 г. пред варненската крепост в бой с турските завоеватели. През 1945 г. клубът се слива с „Тича” – ТВ-45.

„Владислав” е първи шампион на България – през 1925 г., после и през 1926 и 1934 г.

Състав: Здравко Янакиев, Любен Митев, Петър Христов, Борис Ставрев, Иван Булгаков, Георги Н. Георгиев, Димитър Димитриев, Генчо Христов, Кръстьо Петров, Егон Терцета, Андрей Иванов. По-късно в тима заиграват и Ангел Донсузов, Михаил Николов, Киркор Месчиян, Иван Маринов, Вахам Вахамян, Божидар Бянов, Иван Найденов, Генчо Димитров, Георги А. Георгиев, Георги Станчев, Владимир Марков, Мико Мешулам, Найден Найденов.

Вицешампион е през 1928, 1930, 1938 и 1939 г.

„Черно море” – наследник на „Тича” и „Владислав”

„Приморец” се присъединява през 1947 г., по-късно приема името „Ботев” при ВМС. Носител на бронзови медали в шампионата през 1953 и 2009 г. Финалист за националната купа през 2006 и 2008 г. От 2003/2004 г. собственик на клуба е ТИМ.

Треньори на представителния отбор: Ернст Мург („Владислав”, 1926 г.), Алекси Алексиев-Папата („Тича”, 1929 г.,”Владислав”, 1934 г., ТВП, 1945/47 г.), Никола Люцканов („Тича” 1934 г.), Д-р Цветан Димитров („Владислав”, 1939 г.), Иван Моканов („Ботев” при ДНА, ВМС, СКНА „Ботев”, „Черно море”, 1948–1959, 1960, 1968, 1974, 1980 г.), Димитър Димитров-Клечо (1959 г.), Лозан Коцев (1960–1962 г.), Илия Апостолов (1962 г.), Манол Манолов (1963 – 1964), Георги Димитров-Червения (1968 – 1972, 1974–1976 г.), Спас Киров (1972–1974, 1981 – 1983 г.), Стоян Орманджиев (1974 г.), Кирил Ракаров (1977 г.), Иван Василев (1977 – 1979, 1981 г.), Божил Колев – играещ треньор (1981, 1985 – 1989, 1992 – 1994, 2001 г.), Тодор Великов (1983–1985, 1990, 1992 г.), Никола Ковачев (1989 г.), Кеворк Тахмисян (1991, 1992 г.), Стефан Богомилов (1994, 1998 г.), Вачко Маринов (1995 г.), Дамян Георгиев (1995, 1996 г.), Милен Горанов (1995 г.), Петко Петков (1995 г.), Асен Милушев (1996 г.), Цоню Василев (1997 г.), Тодор Марев (1997 г.), Людмил Горанов (1997 г.), Велислав Вуцов – играещ треньор (1998, 2002–2004 г., Руди Минковски (1998 г.), Тодор Марев и Светозар Светозаров (1999 г.), Ради Здравков (2000 г.), Александър Станков (2002 г.), Илиан Илиев (2004–2006 г.), Ясен Петров (2006 г.), Никола Спасов (1995, 2006, 2007)

Мачове за Балканската клубна купа

1964/65 г. – „Черно море” – „Рапид” (Бук) –

3:1, (Никола Димитров с 2 гола и Стефан Богомилов), 0:2

„Черно море” – „17 нъндъри” (Тирана) 1:0 (Любен Атанасов), 0:0

„Черно море” – „Бешикташ” 2:0 (Андрей Стоянов, Никола Димитров), 1:1 (Стефан Генов)

1966/67 г. – „Черно море” – „Фенербахче” 0:1, 0:3

„Черно море” – „Партизани” (Тирана) 3:1 (Стефан Янев, Стефан Богомилов – 2 гола), 0:2,

„Черно море” – УТА (Румъния) 3:1 и 2:0

Участие в турнира за “Купа Интертото” – сезон 1982/83: „Черно море” – „Стандарт” (Лиеж) – 2:0, 1:3, срещу “Байер” (Леверкузен) – 1:1, 0:3, срещу “Хвидовре” (Дания) 2:0, 1:1; сезон 2007/2008 г. – след 4:0 в Македония срещу „Гьорче Петров”, варненци печелят у дома с 3:0. Срещу “Сампдория” тимът губи на 2 пъти с 0:1. За Купата на УЕФА – сезон 2008/2009: „Черно море” – „Сант Жулиа” 5:0, 4:0, срещу „Макаби” (Нетаня) 1:1, 2:0, срещу „Щутгарт” 1:2, 2:2; „Лига Европа” – сезон 2009/2010: „Черно море” – „Искра” (Стал) 1:0, 3:0, срещу ПСВ „Айндховен” – 0:1, 0:1.

Паметни приятелски срещи

1953 г. – ВМС – „Вашаш” – 1:0 (Тома Захариев)

1955 г. – ВМС – „Тулуза” (Франция) – 1:1 (Кирил Богданов)

1962 г. – „Черно море” – „Динамо” (Киев) – 1:1 (Спас Киров)

1965 г. – „Черно море” – „Спарта” (Прага) – 4:3 (Ст. Ботомилов – 3, Ст. Генов). „Черно море” – „Шефилд Уенсди” – 2:1 (Н. Димитров, Ст. Георгиев)

1966 г. – „Черно море” – „Дарби” (Каунти) – 1:0 (Ст. Георгиев-Тянко)

„Черно море” – „Шефилд Уенсди” – 4:4 (Ст. Богомилов, З. Митев и 2 автогола). „Черно море” – „Аякс” – 3:1 (Здр. Митев – 2 гола, Ст. Богомилов – 1). „Шефилд Уенсди” – „Черно море” 2:1 (Н. Димитров). „Ковънтри” – „Черно море” – 1:1 (Ст. Янев). „Нотингам” – „Черно море” – 0:1 (Д. Боснов)

Клуб „200 мача в А група”

Тодор Марев 422

Стефан Богомилов 353

Димитър Боснов 343

Здравко Митев 269

Тодор Атанасов 258

Абил Билялов 253

Янко Атанасов 246

Светозар Светозаров 236

Рафи Рафиев 234

Иван Иванов – защитник 231

Стефан Янев 229