За втория шанс на един баскетболист

Седми април 2006 г. Баскетболната зала на ДЗУ в Стара Загора. Полуфинал в турнира за Купата на България при мъжете. ЦСКА с един от най-силните отбори в историята си - Дезмънд Фъргюсън, Крис Гарнет и Димитър Ангелов играе срещу Спартак. Капитан на плевенчани е Илия Станков, в отбора е още и Хрисимир Димитров, а братът на Люси Дяковска - Александър, е в стихията си. Едно 20-годишно момче обаче печели сърцата на публиката - Цветослав Острев.

Феновете го изпращат на крака, с аплодисменти и със сълзи. От ужаса, който им причинява зловещата контузия на гарда. Острев се подхлъзва, пада върху дясната си ръка, чупи я на две места под лакътя, а костта пробива кожата му под носа на зрител, който припада при гледката и шурналата кръв. Един от най-големите таланти в родния баскетбол вие от болка, но не проронва сълза докато го изнасят от терена. Съсипан е и селекционерът на юношеския национален отбор Иван Чолаков, който губи за един миг най-силният си състезател месеци преди европейското първенство във Варна.

Днес, 10 години по-късно роденият в Троян гард се намира в най-хубавата възраст за професионален спорт. Изглежда спокоен, личи си, че в Балкан се чувства добре и не му пречи, че не винаги излиза титуляр. Цецо никога няма да забрави инцидента в Стара Загора, но волята му победи страха, че онзи случай може да се повтори. Характер е. И смело сърце. Като на човек, роден навръх Освобождението на България трети март. Току-що навършил 30, зад гърба му са вече почти 15 години в мъжкия елит. Легендата Цветан Антов го вади от клас в спортното училище, когато е на 16 и го хвърля в боя. Острев дебютира срещу Буба баскет в мач, в който дори вкарва два коша, които помни така все едно е било вчера. 

И в крайна сметка, каквото и да правим, каквото и да искаме, за каквото и да мечтаем, последната дума има съдбата. Като дете в Троян Цветослав търчи повече по футболната, отколкото по баскетболната топка. Харесва му повече да играе върху трева, а не в залата между двата коша. Накрая баскетболът печели. По заповед на онази невидима сила, която направлява живота ни и ни тегли в моментите, в които отстрани изглежда, че лазим сам-сами. Печелят и феновете. Защото такива момчета като Острев са малцинство. Обяснение има. Шепа са, за да ги оценяваме. И да не ги приемаме за даденост.

bball.bg