Земният рай е слязъл на Земята в китайския град Суджоу

Една древна китайска поговорка остава вярна и днес: „На небето има рай; на земята – Суджоу“. Познат като Китайската Венеция и с над 100 градини и също толкова копринени фабрики, Суджоу е един от най-старите и най-богатите градове в империята по време на династията Мин; споменаван е от Марко Поло, когато пише за приказните градове на Изтока. Древният град е много малък и може да бъде обиколен на един път с гондола, рикша или пеша.

Земният рай тихо плува във водите

на най-дългия изкуствен воден път в света. Подобно на гондола, Суджоу се носи по водите на навлязлата в траншеите Яндзъ вече 1000 г. Големият китайски поет Гон Динан, родом от Ханджоу, смятал града си за най-хубавия. Когато обаче посетил Източната Венеция, написал: „Суджоу е перфектната мечта, разтворена в удоволствието на миналото, настоящето и бъдещето”.

Суджоу привлича милиони туристи всяка година,

1/3 от които са китайци, желаещи да видят нещо по-необикновено, което иначе може да се види само на другия край на света – в Италия. Те изпълват градската част от 1650 кв. км и се струпват в старата му част, която обхваща едва 14 кв. км. Иначе населението му (като всеки „малък” град в Китай) е около 6 млн. души. Основан през 514 г. пр. Хр. от Хелу, крал на У, в широката равнина на езерото Тай, той бил столица на княжеството и затова бил наричан Великият град на Хелу.

Заспал в дрямката на вековете и лениво течащата вода,

Суджоу остава непроменен в продължение на 2500 години. Събужда се преди 20. Стоманата и бетонът се превръщат в най-добрите му приятели, а водата и зеленината от време на време спират устрема им. Урбанизацията се развилнява из града и оставя след себе си дълбоки коловози, в които израстват огромни небостъргачи и магистрали, за щастие, далеч от мостчетата и каменните улички. Обградена от индустриалната зона на изток и новия квартал на запад, старата част на Суджоу се преражда.

НОВИЯТ ЦЕНТЪР НА СУДЖОУ е препратка към бъдещето на Поднебесната империя.

Градините са самото въплъщение

на китайските паркостроителни умения с всяка скала, растение, пътека, каменен фенер и езерце, грижливо поместени така, че при всяка стъпка се разкрива още една безукорна гледка. „Градината за бавна разходка“ и „Градината на скромния администратор“ се радват на специално посочване и държавна защита като две от най-важните градини на Китай. Последната е най-голямата, оформена върху 40 декара мочурливи езера и изкуствени водоеми, свързани с изящно извити мостове и настлани с камъни бродове.

РАЗЛИЧНИ ЗАВЕДЕНИЯ СА БУКВАЛНО „ВТЪКАНИ“ в градините, а хиляди туристи ги посещават.

Целият среден сектор на градината плава

върху вода. Градът, с десетки все още работещи копринени фабрики, е пленителен сам по себе си. Хулителите на Венеция ще видят същата грохналост и упадък тук, но за други този фотогеничен, прорязан от канали град все още омагьосва без усилие. Най-добро време за гостуване е пролет и есен заради градините в техния най-добър вид; ранната есен съвпада с прочутия Празник на морските раци в Суджоу.

НАД ВЕЗДЕСЪЩИТЕ КАНАЛИ Е НАДВИСНАЛА ЗЕЛЕНИНА, която е запазена марка в древната част на Суджоу.

Царствени лотоси се показват над повърхността

на езерата, нежни извити върби се любуват на отражението си в огледалните им повърхности, а грациозни ириси украсяват покритите с мъх каменисти брегове с уютни беседки и аристократични павилиони. Изящните покрити галерии те подканят да се насладиш и на най-затънтените ъгълчета на вълшебната градина. Изящно разположените по стените декоративни прозорци изглеждат като фрагменти от живописно платно от династията Сун.

ПРИДВИЖВАНЕТО, ПАЗАРУВАНЕТО И ВЪОБЩЕ ВСИЧКО в древната част на града става по каналите.

И ВЛЮБЕНИТЕ ДВОЙКИ ИМАТ СВОИТЕ кътчета сред градините на Суджоу.

Времето няма власт над тази божествена красота,

тук всичко е така, както е било преди хиляда години. Спирайки се, омагьосаният пътник тук забравя за земните грижи, наслаждавайки се на фината хармония на цветовете и изисканата форма на растенията. Градините “Суджоу” са възникнали преди повече от хиляда години и са били предназначени за философски беседи, музикални вечери, срещи на калиграфи и политически дискусии. Императорските династии, сменяйки се една с друга, постепенно са развили стила на китайските градини, който от своя страна е оказал силно влияние както върху Япония, така и върху Европа.