Днес е Международният ден на Слънцето

Снимка Пламен Гутинов, архив

На 3 май светът отбелязва Международен Ден на Слънцето. Чества се от 1995 г. с различни прояви по света. За да привлекат вниманието към възможностите за използване на възобновяемите източници на енергия Европейската част от Международната общност по слънчева енергетика (ISES-Europe), започвайки от 1994 година, на доброволна основа организира всяка година честването на 3 май като Ден на Слънцето. През 1997 г. идеята бе подкрепена от могъщи европейски организации и от комисията на ЕО. През 1997 г. в България за първи път се чества Денят на слънцето, като градинско увеселение в Южния парк в София, по инициатива на Българската секция към Международното общество за Слънчева енергия, отбелязва presstv.bg. Слънцето е най-близката до Земята звезда, всички други са неизмеримо по-далеч от нас. Следващата най-близка до нас е звездата Проксима, която се намира на 4,22 светлинни години от нас и, за да стигнем до нея, движейки се със скоростта на светлината, ще са ни нужни цели 4 години. За Земята Слънцето е незаменим, неизчерпаем и огромен източник на енергия. То дава светлина и топлина, необходими за флората и фауната, и формира най-важните свойства на земната атмосфера. За древните Слънцето е било божество, даряващо живота. Наричали са го с най-различни имена – египтяните Атон, гърците Хелиос, а римляните Сол. Изследването на Слънцето има огромно значение за Земята и представлява ключ за разбиране особеностите на далечните звезди, които не могат да се наблюдават толкова детайлно.

Интересни факти за Слънцето:

Налягането в центъра му е над 340 милиарда атмосфери, температурата – 13 милиона °C. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Аналогични процеси протичат и при взрив на водородна бомба. Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород.

Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята. Когато водородът се превръща в хелий, част от масата на веществото се превръща в енергия, която загрява Слънцето. Слънцето е бяло, а не жълто. Цветът му е по-близо до бял, със синкав оттенък. Въпреки това, голяма част от нас възприемат светлината му като жълта, което пък ражда много спорове и теории за устройството на човешката психика и зрение. Причини за феномена има много. Атмосферата силно разсейва слънчевите лъчи (затова и небето ни изглежда синьо), в резултат на което цветът на Слънцето се променя в зависимост от височината му над хоризонта – от бял до оранжев и червен.

Може ли Слънцето да увреди зрението ни? Да, твърде силната светлина на Слънцето може да повреди светочувствителните клетки в очите ни. Слънчевата светлина поражда редица сложни химически реакции в клетките ни, които влияят пагубно на способността им да реагират на зрителни дразнители.

Ако дълго гледате към Слънцето без защитни очила, може да получите фотохимично увреждане на ретината – изгаряне. Наблюдаването на Слънцето през бинокъл, телескоп или други прибори, без да се използват съответните филтри, може да предизвика и непосредствена термична травма, заради увеличеното от апаратурата ниво на излъчване, попадащо върху окото.

Колко по-голямо е Слънцето от Земята? В Слънцето могат да се поместят около милион планети с размери като нашата. Диаметърът на Слънцето е 1,4 милиона километра. Ако си представим, че Слънцето е с размер на футболна топка, Юпитер би бил колкото топка за голф, а Земята – колкото грахово зърно. В ядрото на Слънцето температурата достига 15,106 К. Там в хода на реакциите на термоядрен синтез се генерира неговата енергия. В недрата на Слънцето всяка секунда протичат термоядрени реакции и се отделя толкова енергия, че тя е 10 000 пъти повече от енергията, която е произвело човечеството през цялата история на своето съществуване. Наблюдаемата повърхност на Слънцето се намира непосредствено над конвективната зона и се нарича фотосфера. Тя е дебела само 300 km и в действителност представлява най-дълбоката вътрешна част от слънчевата атмосфера. Фотосферата е хиляди пъти по-разредена от въздуха около нас. В атмосферата на Слънцето постоянно стават изменения. Променя се средният брой на слънчевите петна и на протуберансите, честотата на слънчевите избухвания и свързаните с тях явления. Тези явления определят степента на активност на Слънцето и проявяват определена периодичност. Активността на Слънцето достига максимум средно веднъж на 11,2 години. За последен път слънчевата активност достигна максимум през 1990-91 г. Следващият ще бъде в началото на ХХІ век.

Колко ще живее Слънцето? По прогнози на учените, след около милиард години Слънцето ще стане с 10% по-ярко, което от своя страна ще доведе до по-силно нагряване на Земята. След 3,5 милиарда години яркостта на звездата ни ще е 40% по-голяма. Ще започнат да се изпаряват океаните ни и това ще сложи край на живота на Земята.