Любов е родена в Сибир, а сърцето й е изпълнено с любов… към Варна!

Любов е родена в Сибир и подобно на много други свои сънародници е напуснала дома си и всичко близко и познато в търсене на по-добър живот… И го е намерила тук. В България. Във Варна! 

Какво е накарало нея и семейството й да се преместят и защо точно тук? Разказва младата рускиня…

Всички реагират, когато чуят името ми, особено в България, защото не е много разпространено. 

Родена съм в Русия, в Сибир, близо до езерото Байкал. Не е лек животът по тези географски ширини…зимите са много студени, месеци наред температурите не надвишават минус 40 градуса. Живели сме там малко, преместили сме се, когато съм била почти бебе, и в следващите 22 години живяхме в Казахстан, където разликата по отношение на климата не е много голяма. През лятото градусите са плюс 30, а през зимата минус 30. Трудно е за здравето, непрекъснато трябва да се грижиш за това как да оцелееш. Няма такова нещо, че човек роден там, е пригоден за подобни условия. 

Не сме се родили с ДНК в кръвта с навик към студа!

На всички е студено. Трябва да се свикне, което е доста трудно. Всяка година се надяваме зимата да не е много студена. При минус 20 градуса за нас вече е топло, след като сме живели месец преди това на минус 40, което е ужас! През нощта се налага да излизаме, понякога по няколко пъти на нощ, да припалим колите си, дори когато са в гараж, за да си гарантираме, че на следващия ден ще можем да отидем на работа. Иначе всичко замръзва. В апартаментите там всички стени са в радиатори.

В началото, когато дойдохме тук, ни беше много странно да видим празни стени. Чудехме се как живеят хората така. Правехме снимки и изпращахме на наши приятели. Беше нещо фантастично за нас! 

От седем години сме във Варна! Дойдохме по препоръка на познат на баща ми, който живее в България, и беше споделил, че много му харесва. Други наши приятели бяха пътували дотук за почивка. Взехме билети и решихме да дойдем за една седмица, за да видим какво е и дали ще ни хареса. Пристигнахме през януари и всички ни казваха, че не сме избрали много подходящо време, но за нас плюс 10 градуса зимни температури си беше небивало щастие! Така решихме да останем! 

В Казахстан заради студа непрекъснато боледувах, винаги ме болеше глава, имах проблем с кръвното… Тук тези проблеми за мен вече не съществуват. Летата там също не са много благоприятни, защото и нощните температури са много високи и няма свеж въздух. Тогава пък няма почивка от горещото време.

Във Варна има всичко – хубав климат, море, слънце, много плодове, които обичам, красиви места…

Хората тук са възпитани, въпреки че част от българите не мислят така. Автомобилите например спират на пътя, за да пропуснат пешеходец, в магазините всички са учтиви и усмихнати, приветливи са, отзивчиви... Приеха ни много добре, радушно и с внимание. 

В Казахстан хората са по-сдържани и студени. Дори съм забелязала, че ако тук съм в магазин и някой, преминавайки, ме бутне, без да се извини, или се залепи съвсем близо до мен, разбирам, че е от „нашите“. Не знам защо е така, но явно си е наша типична черта! А самата аз установих този факт, когато се озовах сред българската култура.

Тук, когато се срещнем с някого от Русия или Казахстан, все едно сме роднини. Там вероятно никога няма да се запознаем и ще се разминем, но далече от родината всички сме приятели, дори нещо повече - като семейство сме. Почти всички руснаци, които познавам във Варна, са от Сибир.

Родена съм в едно много малко градче -  Петровск-Забайкалск. И във Варна се запознах с момиче, което също е родено там. Беше изумително. Усетих я наистина като роднина. Станахме си много близки, България ни срещна! 

Нямам усещане, че искам да се върна обратно в Русия или Казахстан. Не искам да се връщам. Близките ни от там ни идват на гости, а някои от тях остават да живеят тук, защото много им харесва. Разбира се, изисква се и умението човек да бъде гъвкав, за да успее да се нагоди към нов живот, нови хора, различна култура, език… всичко е ново. Не е лесно и не всички се справят. Има и такива, които се връщат обратно. Необходимо е човек да бъде готов за промяната. 

По професия съм преводач, но дълги години в Казахстан се занимавах с танци и аквааеробика. 

Тук открих за себе си и фитнеса, обединих всичко това и се получи една много интересна програма, съчетаваща в себе си различни елементи. Оказа се, че аквааеробиката не е твърде разпространена в България и в частност във Варна, което ме изненада, защото градът е и на море… Така намерих своето място и сега работя като инструктор по аквааеробика. 

Избрах от всичко, което съм научила в гимнастиката, танците и фитнеса, нещата, които ми допадат най-много и имат най-добър ефект върху тялото и тонуса. Обичам да измислям нови комбинации и всяка тренировка е различна, което се харесва на групата ми, защото не им омръзва, а щом те са доволни, мен това ме радва. 

Внесох и нещо, което го няма никъде в България - ФлоатФит - тренировка върху сърф. Хрумна ми, пробвах да се задържа върху дъската и се оказа, че никак не е лесно. Поразрових се в интернет и се оказа, че такива тренировки има в Испания и Америка. При тях освен всичко останало се изисква и умението да се балансира… Нещо различно, ново, интересно и… полезно!

Душата ми вече е тук и усещането ми към България е много специално…

Преди време се беше наложило да отидем в Казахстан, за да подготвим някои документи, и останахме там няколко месеца. През тези няколко месеца нямах търпение да се върна в България и доста трудно преживях този период. Когато най-после тръгнахме от там и слязох от самолета в София, имах усещането, че съм у дома. Вече тук е моето място, върнахме се и това за нас беше голяма въздишка на облекчение. Този момент ми се е запечатал в съзнанието… 
А преди три години родих и сина си! В България!

МАРИАНА СТОЙКОВА