На точното място в точния момент

Този човек пътува в метрото. Вероятно към работа. И никога не е имал намерение да излиза с шапка на главата. Но визуалната измама показва друго. Печатна реклама зад гърба му се смесва в кадъра и зрителят остава с впечатлението, че господинът е нахлузил малко бомбе на главата си.

Фотографията бързо си намери място до седемте изкуства. А и отдавна никой не ги брои колко са. Най-интригуващите снимки, по които се заглеждат най-много хора, са професионално направените, преминали солидна обработка след това. Има друга категория кадри обаче. Тези, които са направени с доза късмет и не без търсещото око на фотографа. Обикновено те не се планират, а се случват. Най-често дори не носят завидни фотографски качества. Ако „задкадърното устройство“ е некадърно обаче, тези специални моменти няма как да бъдат забелязани. Често дори самите фотографи установяват ефекта, получен от случайните „снимки на момента“, едва след като ги прегледат в камерите си. А понякога и когато ги смъкнат на компютрите си, при някое от следващите преглеждания. Споделяме с вас няколко интересни кадри от Мрежата, които наистина заслужават внимание. Тези снимки се случват на улицата. А тя понякога е цветна, друг път черно-бяла, а понякога дори е оранжева по залез, но никога не е безлична. Тя често ни разказва истории, а добрата „улична” (street) фотография e именно разказ, уловен в един кадър. Улицата не търпи компютърни обработки, защото веднага се разбира, че има намеса и режисура, просто уловен момент, една усмивка или сълза. Това е уличната фотография - искрена като дете, заиграло се в локва. 

Тук измами и илюзии няма. Има кадър, уловил перфектния момент преди спукването на сапунения мехур в устата на кучето. В края на краищата то едва ли ще остане с приятно усещане и вкус, но пък си е струвало щракането с фотоапарата.

Не, не е урок по брейк. Това странно движение по гладката повърхност няма нищо общо с демонстрация по брейк, нито по някакъв друг танц. Фотографът е уловил момента преди падането на този младеж, аплодиран от приятелите си (а може би и бутнат от тях във водата).

Метаморфоза. Така може да се нарече тази снимка, получила се съвсем случайно. Фотографът е запечатал, случайно или не, миг, в който старец минава по улицата в близост до стена, изрисувана с графити. „Прераждането“ на старостта, преминаваща в крилете на младостта, е философско.
 

Нищо и никакво улично разминаване на двама непознати по улицата. Така изглежда на първо виждане този кадър. На второ обаче се забелязва, че странната сянка, която се получава отсреща на стената, показва друго. Като допълнение идва и заинтригуваният поглед на кучето.
 

Любопитен жираф или пак случайност? Всъщност жирафът в близък план няма ни най-малка представа за какво любопитство става дума. Той си пасе и вдига глава от време на време, докато…. В далечината минава самолет. Кадърът показва друго обаче.

Да си на точното място в точното време. Това се е случило на фотографа, който снима катерицата в движение.
 

Леко ощетена е тази снимка заради изрязването й, но се вижда как водно конче каца симетрично на ръка, на която има татуирано…водно конче. Случайност или желание да срещне себеподобни – никой не знае.
 

От нищото на мъглявия ден изплува не какво да е, а мистичен три-мачтов кораб. Поне това разчита зрителят, който попадне на тази снимка. Оказва се, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Това е най-горната част от сграда, скрита от мъглата. И отново попадение на находчив фотограф.
 

„Catmen“. Спокойно този кадър може да се кръсти така. Едва на второ виждане става ясно, че живо коте наднича от хартиена торба, завършваща с половината глава на младеж.
 

Един миг. Само толкова е нужен, за да хванеш момент като този. Защото в следващия вече няма да е толкова интересно. Кучето ще е уловило топката в устата си и животът ще продължи. Но нито то ще е така изцъклено, нито гледката толкова драматична. Как ли изглежда всеки от нас в момент, в който изгубваме почва под краката си или забелязваме летящ към нас предмет? Едва ли искаме да знаем.
 

Блаженствата имат лошия навик да се развалят изведнъж. В тази ситуация можем да си представим как е извикала дамата, затоплена от слънчевите лъчи и залята с леген студена, неприветлива вода. Е, случва се. Но кадърът е впечатляващ.

„Барабар Петко с мъжете“ гласи една българска поговорка и много й отива да се прибави към снимката, уловила полета на птица на фона на преминаващи безпилотни самолети.
 

Пасажи с риба са направили кръгове, избягвайки инстинктивно акулите в морето. Не е ясно как и кой е направил тази снимка, но е впечатляваща.
 

Няма апокалипсис в кадъра. Случайно прелитащ самолет и находчив фотограф на точното място е запечатал точния момент.
 

Е, тук вече има драма и тя е уловена за поколенията на този клетник, който ще разказва на внуците си някой ден какво е преживял. Едно е сигурно: сред толкова зрители поне е имало кой да го издърпа на сушата обратно.

ЕЛИ МАРИНОВА
Снимки ИНТЕРНЕТ