Периодът на инат

Родителите и особено тези, които са станали такива в по-зряла възраст, в много случаи трудно се справят с пристъпите на гняв и агресия, проявявани от дългоочаквания наследник. Детският гняв не само ги плаши, но когато проявите са на публични места, ги кара и да се срамуват, а това често води до необмислени и погрешни реакции. И аз съм изпадала в ситуация, в която съм се чудила какво ще си помислят хората, докато моето съкровище пищи и се тръшка на земята без видима причина. И за да бъда честна, в началото се поддавах на първосигналното желание да се опитам с „подкупи“ (сладолед, шоколад, играчка и т.н.) и всички други възможни начини да заглуша и потисна гнева на малкия човек, за да го накарам да млъкне или поне да понижи децибелите и да спре да се тръшка. 

После осъзнах, че това е най-важният човек в живота ми и едва ли има смисъл да се съобразявам толкова с общественото мнение, защото малките деца всъщност не могат да бъдат емоционално стабилни както един възрастен. Те не умеят да овладяват емоциите си, да ги канализират или да ги изказват по начина, по който го правим ние. Емоционалните изблици и темпераментното поведение е техен начин да изразят себе си, да изпратят послание, макар и шумно, или да наложат своето „аз”, да проверят докъде стигат границите на родителското търпение или любов.

Детската агресия и гняв не бива задължително да бъдат потискани, 

важното е да не се стига до опасни крайности. Това са нормални човешки чувства и ние, възрастните, също ги изпитваме, но знаем и умеем (поне в повечето случаи) да ги канализираме и изразим в социално приемлива форма. Един прост пример - детето на наши приятели ме харесваше изключително много, но изразяваше тази си емоция по странен начин. Щом ме видеше, хукваше към мен и докато успея да се предпазя, вече ме беше захапало… А когато му показвах, че ме боли, и се правех, че плача, за да разбере, че не е този начинът за изразяване на чувства, то ме прегръщаше, обясняваше ми, че много ме обича, и после ме ухапваше отново… Така около година. После успя да разбере как да си канализира чувствата и стана най-нежното дете на света.

И това е при положителни емоции, а когато изпитват гняв, децата не знаят как и не могат да намерят отдушник като нас освен по начина, по който единствено могат – викове, плач, хапане, удряне, тръшкане и други подобни. Нашата роля на родители е с много любов и търпение да ги преведем през този период, да им покажем границите и начините за справяне. Без да ги подкупваме или наказваме, защото наказанието не е начинът да научим децата си да се справят със своя гняв.

Друга честа грешка, която родителите правим, изнервени и безпомощни пред детския гняв, е в отговор да избухнем и да стоварим бремето на своя гняв върху него. И аз съм допускала тази грешка, но бързо осъзнах, че детето е безпомощно, когато ти му отвърнеш с вербална агресия. Когато родителят крещи на детето си, той на практика затваря всички нормални пътища, по които детето може да изрази гнева си, и то ще трябва да го задържи вътре в себе си, като прибави към него родителския гняв.

Запасете се с търпение

и си повтаряйте, че това е кратък етап от живота на детето, така наречените периоди на инат, и само от вас зависи колко бързо и безболезнено ще отмине.

Порастването не е лека задача. Малките деца постепенно започват да настояват сами да вземат решения, както и да изразяват своите желания и идеи. Същевременно те все още не умеят да се справят с разочарованията и да контролират чувствата си. През детските очи светът започва да изглежда като разбъркани парчета от пъзел. Всички съществували до момента порядки изведнъж се изгубват. Настава вътрешен хаос от чувства, защото детето не може да бъде господар на желанията си. То иска да превземе своя вътрешен свят, да поеме нещата в свои ръце и затова непрестанно проверява границите. Своите собствени и тези, които родителите му налагат. С всяко изречено „не”, с всеки ограничен порив на малкото да опитва и изпробва мама и татко постепенно се отдалечават от понятието „добри родители” в детските представи. За да преминем заедно по-лесно през този период, е необходимо да помним, че нашите деца са отделни личности и нашата задача е да им помогнем в емоционалното израстване, без да ги разглезваме или превръщаме в малки агресори. 

Ето няколко съвета от специалисти за преодоляване на този етап от живота на детето и родителя:

1. Колкото и трудно да е, когато детето ви изразява гняв, запазете спокойствие. Ако трябва, отдръпнете се, за да съберете нерви. Отделете повече време, ако имате нужда. Но не реагирайте с гняв - физически и емоционално – това само ще направи вашето дете още по-разстроено.

2. Постарайте се да бъдете модел за подражание и да показвате здрави начини за справяне с емоциите си. Говорете за това, което ви е разстроило, не крещете. Вместо да крещите по колата, която току-що ви е засякла, използвайте подобен език: "Мама е разочарована, защото шофьорът в колата не шофира безопасно".

3. Когато децата ви са разстроени, чудесен начин да реагирате, е да слезете на тяхното ниво. Точно както вие се чувствате, когато някой господства над вас, вашите деца могат да се чувстват по същия начин. Седнете на дивана с тях, коленичете или лежете до тях. Приближете се до тях, така че да не е нужно да се говори на висок глас, за да чуете и обратно. Това ще ги принуди да се успокоят – това, че сте толкова близо и се чувстват комфортно от това, че ги изслушвате.

4. Четете им книги за чувства. Децата научават нови неща всеки ден, а понякога книгите могат да бъдат отлични преподаватели и подготовка за това как се изразяват емоциите. Четейки за различните начини, по които героите се справят с различните ситуации и с емоциите си, е чудесен начин да се говори за гнева. Може да говорите за това, след като прочетете книгата, и да се върнете към него, ако детето ви има изблик.

5. Спазвайте план за почивка. Може би сте забелязали, че децата избухват по-често, когато са уморени, гладни или са извън обичайната си рутина. Вие вероятно се чувствате по същия начин! Обикновено, когато сте уморени, имате по-малко емоционална издръжливост да се справяте със ситуациите с търпение и гневът побеждава.

МАНЯ ПЕТРОВА

Четете още Родители, превърнете храненето в игра!

Как да предпазим децата си от излишни килограми