Помощ! Пристига… свекърва ми!

За свекървите се говори много. Къде на майтап, къде нe, историите за тях обикалят целия свят. Известни с прозвищата „съкровището“ и „любимият образ“ от по-деликатните снахи, тези дами са неизменна част от живота и му придават специален привкус!
 

И въпреки че неотдавна австралийски учени оповестиха, че честите посещения на тъщата и свекървата гарантират стабилния брак на едно семейство, опитът показва, че това твърдение не се отнася до всички брачни двойки.
 

Един от примерите за това е разказът на една „пострадала“ жена и експериментът й да живее под един покрив с майката на нейния любим...

Нямам повече желание да се опитвам да живея със свекърва ми. Само при мисълта, че ще я видя, се побърквам! 
 

Съпругът ми пътува и често отсъства за дълги периоди от дома. Преди около година обстоятелствата ни наложиха да приютим свекърва ми у дома. 

В началото опитах да бъда възможно най-гостоприемна

и добронамерена. При пристигането й я посрещнах сърдечно, като я приветствах  с думите колко се радвам, че ще живее с нас. Прегърнах я истински, нали е майка на човека, когото обичам! Продължих ентусиазирано как ще си пием сутрин кафето заедно и ще си правим компания, а 

тя ме прекъсна с отривистото: “Аз кафе не пия”

Само това каза, а моята усмивка застина някак нелепо върху лицето ми...
 

Преглътнах, реших, че е уморена от пътя, а и не е задължително да споделя моя, макар и леко пресилен ентусиазъм, настаних я в стаята, която бяхме отредили за нея, и я оставих да си отпочине.
 

Минаха първите няколко дни, в които любезно се грижех за удобствата и адаптацията й към дома, чакайки момента, в който ще спре да се чувства като на гости, но след първата седмица усетих как започвам  да губя и търпение, и надежда…
 

През деня всеки е зает със своите си занимания, аз на работа, децата на училище, свекърва ми или си почива, или излиза да се разходи. Вечерта всички сме у дома, с изключение на съпруга ми, който отсъства. Напазарувала съм пътьом към дома. Започваме с децата да приготвяме вечерята, масата… всеки ден! Свекърва ми е буквално изпъната на дивана, все едно нищо не се случва, което ме провокира да й задам въпроса дали ще се храни. Отговорът е: “Ако ми дадете, ще ям”.
 

Явно това, че непрекъснато повтарям да се чувства „като у дома си“ и да се разпорежда с домакинството, както й е удобно, не достига по никакъв начин до нея, защото упорито отказва да прояви каквато и да било дейност. Месец, след като вече живеем заедно, в почивния ми ден съм станала рано, изчистила съм, извъртяла съм две перални и куп други дейности, свързани с домакинството… когато свекърва ми реши да ми говори и изрече: “Майка ти, когато дойде, гладна ли я държиш?” Занемях. Преглътнах някак и с възможно най-спокойния тон, на който съм способна, отговорих, че когато майка ми дойде, макар и на гости, се грижи за обяда и вечерята повече от мен дори и не съм се сетила, че вече е почти обяд и може да стои гладна, защото съм се улисала в къщната работа...
 

Отделен е въпросът, че всеки път, когато съпругът ми се обади, след това задължителната реплика е: 

“Той майка няма ли, че само на теб се обажда”

Една година живяхме заедно. За този период преглътнах, че не чух нито една добра дума от нея, че подслушваше разговорите ми с мъжа ми, че нито веднъж не направи поне по един сандвич на децата, за да усетят и те присъствие на баба у дома. Преглътнах, че се хранеше тайно от нас в стаята си, а ние се притеснявахме да не се разболее от инат.
 

Децата през периода на нейния престой у дома периодично бяха с разстройство и повръщане. На мен през ден ми се виеше свят. Половината ми цветя измряха. Кучето беше на инжекции… Не вярвам в тези неща, но в един момент се усетих как търся в интернет информация относно „натрупаната отрицателна енергия в дома и методите да се справим с нея“…
 

Щастлива съм, че един ден свекърва ми стана сутринта и заяви, че е решила да замине при нейна приятелка, която работи в Гърция. Тръгна си. По собствено желание! Изпратих я с най-широката си искрена усмивка! 
 

В заключение искам да се обърна към всички горди майки на пораснали синове: 
Мили майки на нашите любими съпрузи! Някога вие навярно сте били в нашата незавидна ситуация. Може би сте забравили или животът ви е променил до неузнаваемост, но нека това да не е безвъзвратно... Вашите синове едва ли заслужават да бъдат поставяни между „чука и наковалнята“. Сигурна съм, че всеки мъж би бил щастлив, ако любимата му съпруга и милата му майчица, която го е родила и отгледала, са в приятелски взаимоотношения. Дайте този подарък на вашите единствени и неповторими синове, като приемете с усмивка и сърдечно отношение избраницата на сърцето му. В замяна ще получите и дъщеря!

МАРИАНА СТОЙКОВА