Уважаеми читатели, продължаваме да ви представяме най-привлекателните крайбрежни градове по света.
Кил не е типичен курорт,
но ценността му за Германия е на морски и корабостроителен център, както и на важен академичен град. Той е известен с градския си чар, който се усеща по разположението му на фиорда Килер фьорде, по съвременната централна част, както и по улиците в старата част със запазени древни сгради. Градът е основан между 1233 и 1242 г. от граф Адолф фон Холщайн.
ТИПИЧНА ЗА КИЛ ГЛЕДКА - стара и нова архитектура се съчетават ведно.
Морският му чар идва не само от акостиращите на порта кораби,
а от легендарното състезание по ветроходство – Килската седмица. Тя традиционно се провежда в края на юни и концентрира няколко регати, като на него присъстват обикновено около половин милион зрители. Дори и да не се интересувате много от ветроходство, атмосферата по това време е уникална и незабравима. Учебният платноход „Горх Фок“, пропътувал света, е любим гост при международните яхтени надпревари. Той също е част от облика на града, както и огромните фериботи. Ако отделите един ден и отидете до село Лабое, можете да видите военна подводница U995, където се помещава технически музей.
ТРАДИЦИОННАТА ВЕТРОХОДНА СЕДМИЦА радва гостите и жителите на града с яхти и… фойерверки.
За приятелите на културата
безспорно магнит е Музикалният фестивал „Шлезвиг-Холщайн“, един от най-големите класически фестивали в света. Кил е едно от централните места, където се провежда това северноевропейско събитие. Там, където морето стига до сърцето на града, водата е доминиращата част от пейзажа. Този се вижда и усеща навсякъде – по дългия Килер фьорде, на пристанището или (дори) по типичните портални кранове в корабостроителниците – едни от най-големите в Европа. Елегантните круизни кораби допълват гледката от терминала Остзеекай и обещават незабравими морски пътешествия.
Кил до 1864 г. е на датчаните,
но се присъединява към Прусия и започва бързият му възход. Той спира едва след разрушенията на съюзниците по време на Втората световна война. Дълго време отнема, докато градът се възстанови, което е причината да възникне съвсем нов градски център – модерен и просторен. Не всичко отговаря на съвременния вкус и затова през 90-те години отново започва възраждането на центъра на града. Възстановява се историческата улица „Егерщетщрасе“, прави се преустройство на Стария пазар („Алтмаркт“). Традиционните за разходки „Денише щрасе“ и „Холстен щрасе“ (една от най-старите пешеходни зони на Германия) насочват вниманието към типичния за Кил безгрижен живот.
Музеите също са от международен мащаб,
а основните са на корабоплаването, Музеят на машините, Компютърният музей и изложбената зала „Кунстхале“, събрала 1000 картини от шест века, 40 000 графики и 200 скулптури. Както и основаната през ХІХ век Антична сбирка. Градският музей във Варлебергер Хоф е най-старата съхранена благородническа вила от ранния ХVІІ век. Тя също си струва да бъде посетена. Със сменящите се изложби на градски и културно-исторически теми от ХІХ и ХХ век Кил дава възможност за един дълбок поглед в невинаги щастливата история на града.
ЕДИН ОТ МНОГОБРОЙНИТЕ ЛЕТНИ фестивали. Младите са във възторг от цветната фиеста.
Щастие на града носи каналът,
който свързва Северно и Балтийско море. Той е най-оживеният изкуствен воден път на планетата. Укрепеният път, който минава по дължината му, е свободен за пешеходци и колоездачи. Той приканва към излети и посещения в ресторанти с изглед към безбройните кораби, които прекосяват канала. И още нещо – прехвърлянето от другата страна на канала с един от многобройните фериботи е безплатно. Не безплатни, но евтини са шпротите в Кил – местният рибен специалитет. Трябва непременно да ги опитате, ако желаете заедно с главите и костите. А ако знаете, че „килски шпроти“ наричат старите граждани на Кил, ще разберете защо тук толкова обичат тези подобни на цаца рибки.
ПЛАЖОВЕТЕ НЕ СА НЕЩО ОСОБЕНО, но в летните месеци си имат своя чар.
СВЕТЛИНИ от нощния град.