Непознатата история: Бабозумът

„На западната страна на града има верига височини с червена земя, там има 10 000 лозя. Източната страна е широка, равна местност, която се простира до морето. Целият град е разположен на равно място, с лозя и градини“, това е част от описанието на нашия град в записките на  Евлия Челеби, един от най-прочутите турски пътешественици, чиито описания на местата, които е посетил, разкриват начина на живот на населението и управляващите в Османската империя в средата на ХVІІ в.

„И най-бедният жител на Варна е собственик на лозе“, констатира с удивление през 1850 г. френският посланик в Персия граф Дьо Сартиж, който на път за родината си се отбива във Варна, а след като му поднасят да опита за десерт бяло грозде, местно производство, възхитен добавя: „По-добро грозде не би могло да се намери дори в самата Франция!“.

Гроздоберът във Варненско започвал на Кръстовден и бил истинско празнично събитие, наричано в града и околните села „бабозум“. Бабозумът започвал със свирни, хора и песни, а в прибирането на реколтата се включвали всички, дори войниците получавали отпуск, а гимназистите били освобождавани от училище. В края на ХІХ век варненските лозари изнасяли над 1,5 милиона тона грозде годишно основно от сортовете „Перл дьо Ксаба”, „Анжевин Жуанен”, „Шасло доре”, „Чауш”… и перлата в короната на лозята в нашия край  -  „Варненския димят”. Според публикация в бр. 37 от 21 март 1892 г. на вестник „Черно море“ това е така, защото: „Градът Варна се намира под склона на една възвишеност, на която полегатата страна към морето е покрита едва ли не с най-добрите лозя в Княжеството“. Статистиката от това време сочи, че тези лозя заемали площ от 32 000 декара.

Лозовите масиви били много,

но и проблемите за лозарите съвсем не били малко - от остарялата технология при отглеждане на лозята, до нашествието на филоксерата, заради която се наложило унищожаването на стотици декари заразени масиви. Филоксерата в края на ХІХ век се превърнала в бич за лозарите в цяла Европа. Това е името на едно дребно насекомо, установено за първи път в Америка през 1854 г. От там филоксерата била пренесена в Европа чрез вкоренени лози и само за няколко десетилетия унищожила почти напълно насажденията, заети със сортове на културната (европейската) лоза. Заразата с филоксера се оказала истинска катастрофа за европейското лозарство. В България за първи път открили филоксера през 1894 г. Тя бързо се разпространила в цялата страна и унищожила стари, неприсадени лози с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви, което фактически намалило отчасти загубите на лозарите във Варна, но едва през 1910 г., когато били засадени първите масиви с устойчиви на филоксерата американски сорт лози, производителите могли да си отдъхнат от непрекъснатите притеснения. А когато през 1913 г. отворил врати Общинският лозов разсадник, който започнал да предлага посадъчен материал от готови, облагородени лози, лозарството в града започнало истинския си подем.

ЛОЗАРО-ВИНАРСКА И ОВОЩАРСКА ИЗЛОЖБА 19-25.ІХ.1932 Г. Пред щанда с експортно грозде - девойка с национална носия. Снимката е ползвана за реклама на гроздолечението. (Регионална библиотека „Пенчо Славейков" - Варна)

След войните в периода 1919 – 1920 г. цените на гроздето и виното се покачват и лозарството започва да носи добри доходи. Празниците около бабозума прераснали в голям градски празник, организиран от първите винарски изби, кооперации и акционерни дружества в града. Как протичал празникът, научаваме от бр.10 от 1 октомври 1932 г. на вестник „Варненски кореняк“:

„Седмица на гроздето и гроздовия сок

в града ни се проведе от комитет в който участваха представителите на кооперациите „Мискет“, „Димят“, „Безалкохолната кооперация“, Лозарското дружество, духовенството, училището и въздържателните дружества.

За целта в училищата и църквите се държаха беседи за ползата от консумацията на гроздето и гроздовия сок.

В събота вечерта се организира танцувална гроздова вечеринка, на която се сервира безплатно грозде и гроздов сок.

Освен това се разлепиха и пръснаха много афиши и позиви.

Седмицата завърши с демонстрация с музика от ученици и ученички, които носеха грозде и плакарди.“

ТАБЛИЦА НА НАЙ-ВАЖНИТЕ СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ВАРНЕНСКИТЕ ВИНА, изследвани в лабораторията на Медицинский Съвет през Август, Септем. и Октом. 1886 г., публикувана в бр. 22 от 25 октомври 1889 г. на “Варненски общински вестник”.

В същото време пред пивниците, според разказите на старите варненци, спирали каруците, върху които били поставени огромни бъчви без горно дъно, наречени аполин, или кадус. Те вече били пълни с грозде. Във всяка бъчва, с помощта на специално устройство, качвали човек, който започвал с крака да мачка гроздето. Под мишниците на смелчагите били поставяни по два дълги пръта, осигуряващи стабилността им, за да не потънат в бъчвите. Когато от канелата в долния край на кадуса потичала шира, собствениците на кръчмата черпели по чаша всеки случаен минувач и, разбира се, всички събрали се да гледат необичайното представление деца.

Въпреки че винарските изби и кооперации вече отдавна се били обзавели с преси за изваждане на гроздовия сок, традицията в първите бъчви гроздето да се мачка с крака останала жива чак до средата на ХХ век.

През 1928 г. Варненската градска община организира

лозаро-винарска изложба,

която дава много сериозен тласък на развитието на този отрасъл в икономиката на града. Ето какво разказва за събитието „Варненски общински вестник“ в броя си от 26 септември същата година:

„На 23 септември т.г. се откри в юнашкия салон лозаро винарската изложба устроена от Варненската градска община. С право, изложбата предизвика голям интерес не само всред варненските лозари, винари и гражданството, но сред лозарите и винарите в цяла България. Уредниците се принудиха да върнат маса изложители от Варна и провинцията поради липса на места: много преди откриването на изложбата павилионите бяха бързо заети предимно от местни лозари и винари.

Варненската лозарска изложба, може би, ще остане най-голямото културно събитие във Варна през 1928 година.“

Изложбата, която се провежда в рамките на три дни, е открита с молебен, слово на митрополит Симеон за огромното значение на събитието и реч на кмета Никола Попов, който отбелязва, че  лозарството храни повече от 1000 семейства в града, а 1/3 от „общото работничество намира хляб в лозарството“, което плаща годишно около 100 000 надници.

Лозаро-винарската изложба е посетена масово. Изложени са лози, машини, препарати, литература за земеделието и отраслите му. Изнасят се лекции и беседи за лозарите, прожектират се филми за болестите по лозята. Благодарение на нея значително се засилва износът на грозде в чужбина.

Четири години по-късно, от 18 до 26 септември 1932 г., в Морското казино на Варна се провежда втората лозаро-овощарска изложба. Тя е организирана от Варненското общинско управление, Общинския лозов разсадник, Министерството на земеделието и Варненска популярна банка. Втората лозаро-овощарска изложба се превръща в една отлична демонстрация на българските лозари и овощари. Участват изложители на различни сортове грозде, плодове, напитки, консерви, посадъчен материал, химикали и машини, специализирана литература и др.

След нея вестник „Варненски кореняк“ отчита повишения интерес в чужбина към сортовете афуз-али (болгар) и димят от страна на „чуждите пазари, на първо място Германия, Англия, Чехославия, Полша и напоследък Египет“. Според автора на материала „Това дава тласък на частния почин да развие още по-силно дейността си, но този почин трябва да бъде подпомогнат от държавата, от общината да може да се обезпечи благородния, положен от нашите лозари труд“.

ПЪРВА НАЦИОНАЛНА ЛОЗАРО-ВИНАРСКА ИЗЛОЖБА - ГР. ВАРНА, Щандът на Константин Панайотов - специалист лозар в изложбата, състояла се от 23 до 25 септември 1928 г. (Регионална библиотека „Пенчо Славейков” - Варна)

През 30-те години на ХХ век лозарството и курортното дело в града стават не само водещи отрасли за общинската икономика, но и взаимосвързани такива.

По това време в цяла Европа започва да се обръща специално внимание на лечебните свойства на гроздето и на гроздолечението. Затова и на 10 септември 1933 г. в модерния и много посещаван от чужденците курорт Свети Константин  била открита

първата българска гроздолечебна станция

Станцията, която останала и единствена такава в страната, разполагала със 120 стаи с изглед към морето. По лекарско предписание почиващите получавали безплатно до 3 кг грозде на ден, набрано от близките лозя или доставено от Евксиноград. Предпочитани били добре узрелите плодове, но не прекалено сладки, от сортовете афуз-али и димят. Гроздето се приемало на дози по три пъти на ден преди хранене. Лечебният сезон започвал от 5 август и продължавал до 10 октомври, а съчетанието на гроздолечението с морски и слънчеви бани давало много добри резултати. Гроздолечебната станция бързо станала много популярна и била посещавана от много чужденци, които при отпътуването си били изпращани на гарата във Варна със специални подаръци – пакети с грозде.

МАРИЦА ГЪРДЕВА