Съществуват кътчета по света, сякаш излезли от приказките. Някои от тях са сътворени от природата, други са изваяни от човешка ръка, но всички са вълшебни. Трудно е да повярвате в съществуването им, ако не се убедите лично с очите си. Руският сайт bigpicture.ru представя селекция на някои от най-впечатляващите пейзажи и обекти по света.
Храмовият комплекс “Ангкор Ват” в Камбоджа
“Ангкор Ват” в Камбоджа е най-големият храмов комплекс на планетата. Той е едно от най-красивите творения в историята на човечеството. Почти всички туристи, които посещават Камбоджа, идват тук, за да го видят. Първоначално е основан като индуистки храм в началото на XII век, но към края на века той постепенно е превърнат в будистки. “Ангкор Ват” е построен от владетеля на Кхмерската империя Суряварман II като държавен храм и бъдещ мавзолей на монарха. “Ангкор Ват” е най-добре запазеният храм в Ангкор и единственият, останал важен религиозен център от основаването си до наши дни. Сградата е образец на високия класически стил на кхмерската архитектура. Превърнала се в символ на Камбоджа, тя е изобразена на нейния национален флаг. По своя замисъл храмът трябва да символизира връх Меру, дом на девите в индуистката митология. За разлика от повечето ангкорски храмове, този е ориентиран на запад, като и днес изследователите спорят за значението на този факт. Обектът е предмет на възхищение заради величието и хармонията на архитектурата си, обширните си барелефи и украсата на стените си. Комплексът “Ангкор” е класифициран в световното наследство на ЮНЕСКО. Наименованието Ангкор Ват означава „храмов град“ или „град на храмове“. Според легендата изграждането на “Ангкор Ват” става по заповед на бог Индра, който иска той да служи за дворец на неговия син Преча Кет Меалеа. Според китайския пътешественик от XIII век Джоу Дагуан по това време се вярва, че храмът е изграден за една нощ от божествен строител.
Замъкът “Пелеш” в Румъния
Замъкът “Пелеш” е разположен на брега на планинска река, близо до град Синая в подножието на Карпатите. Приказната атмосфера се допълва от гъста гора, която се намира в близост. Замъкът е построен между 1873 и 1914 г. Румънският крал Карол I закупува през 1872 г. около 5,3 кв. км земи за лов и строеж на лятна резиденция. Първите 3 архитектурни проекта на замъка копират други западноевропейски замъци и кралят ги отхвърля като прекалено скъпи и лишени от оригиналност. Тогава германският архитект Йохан Шулц представя оригинален проект за неголям замък в алпийски стил, който съчетава италианските традиции с естетиката на немския неоренесанс. През 1947 г. след принудителната абдикация на румънския крал Михай I комунистическото правителство конфискува цялата кралска собственост, включително и замъка. През 1953 г. той е обявен за музей. През 2006 г. собствеността е върната на бившия крал. Скоро след това в резултат на преговори между Михай I и румънското правителство замъкът отново става национално достояние като исторически паметник и музей, а в замяна румънското правителство заплаща за кралския дом 30 милиона евро. В наши дни замъкът приема ежегодно почти 0,5 милион посетители. Той е отворен за туристи от 9 до 17 ч. от сряда до неделя включително. Затворен е за посещения през целия месец ноември. В замъка е експонирана колекция от произведения на изкуството, която е сред най-добрите в Източна и Централна Европа, включваща скулптури, живопис, мебели, оръжия и доспехи, златни и сребърни изделия, изделия от слонова кост, фарфор, книги, гоблени и книги. Колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 предмета. Килимите са изтъкани от най-добрите майстори на Бухара, Мосул, Ъспарта и Измир. Особено впечатляващи са рисуваните витражи, изработени в Швейцария.
Пред главния вход е поставена статуя на крал Карол I, дело на италианския скулптор Рафаело Романели. Той е автор и на останалите мраморни статуи, разположени на 7 тераси, обкръжаващи замъка и изпълнени също в стил неоренесанс. Градините и терасите са украсени с фонтани, стълби, лъвове и други декоративни елементи.
Паркът “Жанджайе” в Китай
Паркът “Жанджайе” отдавна е спечелил популярност сред всички туристи, които посещават Китай. Създаден е през 1982 г. и е първият по рода си в страната. През 1986 г. се присъединява към световната съкровищница на ЮНЕСКО. Простира се на площ 72 000 акра, върху която годишно се изливат близо 1600 мм валежи. 90% от терена е покрит с растения, чиито видове надвишават 500 – повече от растенията в Европа.
Красотата на “Жанджайе” може да се види през всички сезони. През пролетта той сякаш е постлан с килим от дъхави цветя, през лятото планинският ветрец прави парка прекрасно място за разхлаждане и отмора, през есента паркът представлява великолепна гледка с червените листа на дърветата, а през зимата районът е покрит с искрящ сняг.
Гористият район е дом на много различни видове птици и животни, които могат да се наблюдават в естествената им среда. Девствената природа на парка привлича посетители както от Китай, така и от различни страни по света, дошли да покорят странните върхове, да се разходят из красивите долини и да се скрият във великолепните гори.
Сред най-очарователните атракции на “Жанджайе” е потокът Златен камшик, около който се извисяват чудновати върхове, покрити с много стари дървета и увивна растителност.
Част от парка “Жанджайе” е и форт Хуангши. Укреплението се издига на 1080 метра надморска височина и носи името на монах. От него се открива невероятна панорама, благодарение на изградената специално за туристи тераса. Възвишенията с най-интересните имена са и сред най-красивите, които може да се видят от нея – „Кутията за съкровища на Небесните книги“, „Южната колона на Рая“, „Златната костенурка, гледаща морето“ и др.
Потокът Златен камшик се намира в източната част на парка. Той е кръстен на едноименната скала. По течението си е образувал великолепни водопади.
Върхът “Южната порта на Рая” е наречен така заради формата си на огромна порта, а природата наоколо напомня за рая. От Небесната тераса се открива прекрасна гледка, но единственият начин да се стигне до нея е да бъдат изкачени сто осемдесет и шест каменни стъпала. От птичи поглед може да бъде разгледан целият парк, както и облаците над върховете и горите в него.
Древният град Петра в Йордания
Петра е древен град в днешна Йордания, а името му означава „скала“. Разположен е в естествено укрепената планинска долина, известна като „Долината на Мойсей“. Жителите му изсекли къщи, храмове и гробници в естествените стени на каньона. Непознат на западния свят в продължение на стотици години, розовочервеникавият град Петра някога процъфтявал като важна точка от древните търговски маршрути - към Газа на запад, Басра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Той е обграден от високи планини и е достъпен през тясно дефиле, а забележителните му, изсечени в скалите сгради са запазени непокътнати, вероятно благодарение точно на това.
От 1885 г. древният град Петра е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В града има неидентифицирани праисторически останки, но първите известни обитатели са едомците, които живели тук около 1000 г.пр.н.е. През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за западния свят. Той е първият известен европеец, посетил тези земи след кръстоносците през ХІІ век. Тайната на съхранението на града се крие в неговата недостъпност. И до днес дотам се стига пеша или на кон. Археолозите са събрали множество факти от миналото му и са опровергали предположението от ХІХ век, че е бил просто некропол – град на мъртвите. Наистина има впечатляващи гробници, но съществуват категорични доказателства, че в миналото градът е обитаван от поне 20 000 жители. Главната улица с колонади, която може да се види и днес, е успоредна на речното русло на Вади Муса, а някога от двете й страни е имало магазини. Полукръглите каменни редове в театъра, построен от набатеите, предлагат места за 4000 зрители. Най-емблематичната сграда безспорно е Каснех ал-Фарун (“Съкровищницата на фараона”). Фасадата от дялан камък е впечатляваща. Името й се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима. Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от ІІ век. Докато отвън много от сградите са с прецизно изваяни колони, фризове и спирални резби, вътрешността им не е толкова изпипана.
Областта с площ около 3 кв. км е забележителна и заради хилядите отсенки на скалата и играта на непрестанно изменящата се светлина, докато пустинното слънце изминава своя път на небето. Най-желаното време за посещение на Петра е призори или по здрач през месеците март - май, септември - ноември. Градът е разположен на 3 часа път с кола от Аман.
Алеята на баобабите в Мадагаскар
Алеята на баобабите е разположена в Западен Мадагаскар. Зашеметяващата природна картина привлича туристи от цял свят и превръща алеята в едно от най-посещаваните места в региона, въпреки че до нея се стига по черен път. В Мадагаскар се срещат 6 от известните видове баобаби, останалите растат в Африка и Австралия. Стволът на дървото е като гъба, за да може да поема повече вода, с която да изкара сухия сезон, а отвътре е кух. Местните вярват, че вътре има дух, който изпълнява желания.
Четете още Приказните кътчета по света – І част