Св. Екатерина в българските народни вярвания

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина (познат като Света Катерина, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион рано сутринта стопанката на дома, която трябва да бъде ритуално чиста (т.е. не е в цикъл), с мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца,взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: "Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!"

Всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: "Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!" "Амин! — дай, Боже!" - отвръща стопанката и гледа на тек (нечетно число) минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на Св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.