Историята на Хачико, но от „Западен парк“

Всеки знае историята на Хачико, порода акита ину. Той е роден през 1923 година и е осиновен от проф. Хидесабуро Уено, работещ в университета в Токио. Професор Уено ежедневно пътувал с влак до работа, а Хачико го изпращал сутрин, след което се връщал, за да го посрещне отново – точно в 15:00. На 21.05.1925 Уено получава инфаркт по време на работа и умира. Въпреки това кучето продължило да идва всеки ден на гарата, пристигайки в 15:00 и оставайки до късно. И така в продължение на 9 години до самата си смърт през 1935 г. Година по-рано му издигат паметник, а в деня на неговата смърт е обявен ден на траур в Япония.

Сара е българският еквивалент на Хачико и пример за чиста любов и вярност, пише dnes.bg.

"Историята на Сара е като от филм... От няколко месеца тя живее на входа на Западен парк, имала е стопанин на който по време на разходката в парка му става лошо, идва линейка и го откарва, а Сара остава да го чака там. За съжаление той не се връща (може и да е починал, никой не знае) и тя е там от месеци. Охраната на парка се грижи за нея и казват, че няколко пъти един човек я прибира да я гледа, но тя бяга и се връща отново на входа на парка където е била последната и среща със своя човек. Когато мине линейка със пуснати сирени, Сара бяга към нея и започва да вие. Аз съм разтърсена от нейната преданост и обич и ми се иска много хора да се поучат от тази чиста любов. Надявам се, че стопанина и е имал роднини които ще могат да я приберат и да се погрижат за това изключително предано създание", разказва във Facebook Румяна Шопова.

След споделянето й, историята придобива неочакван обрат. С Румяна се свързва момче, което потвърждава нейната съдба, но с поправка, че всичко се случва вече 4 години, а не месеци. и името на кучето е друго.

"Шура (истинското име на кучето) си има попечители от 4 години, всяка вечер си спинка при тях, а през деня е в Западен парк! По стечение на обстоятелствата са били разделени един месец, но от тази вечер тя отново си е при тях! Благодаря на всички които споделиха и не останаха безучастни към нейната съдба", разказва Румяна.