Александър Габровски от ОДК - Варна: Писането е рисуване с думи

Само на 15 години, за Александър Габровски предстои важен момент в живота му - представянето на първа стихосбирка и изложба. За него писането и рисуването не са отделни изкуства. Пише в картините си, съчетавайки образи. От четири години е член на литературен клуб „Касталия“ към ОДК - Варна, а от година показва качества и в клуба за дебати „Европейски мост“. 

„Касталия“ е място, на което преди всичко израснах изключително много. Запознах се с истински хора, срещнах приятели. Обменяме опит и знания. Чувствам се добре. Изпробвах различни стилове и така намерих своя собствен. Всеки ден научавам нови неща. Разбира се, не се спестява и градивната критика. Може би това е причината да съм част от него толкова време. Основна тема в разговорите ни е литературата. Мисля, че на това се дължи нестихващият интерес към писането. 

Като всеки творец и аз имам периоди, в които пиша непрекъснато. В други моменти авторът в мен „заспива“. Разбира се, не бих се справил без подкрепата на родителите и приятелите си“, разказва младият творец.

От малък носи в себе си страстта към литературата 

Първата си история Александър написал на 7-годишна възраст. „Устата ми не спираше. Обичах да чета книжки, да си измислям истории. Любими ми бяха часовете по рисуване и развитие на речта. Поставяха ни задачи да пишем свои собствени авторски текстове, да си фантазираме. В тези творчески часове „въпросът“ имаше много отговори. Както една история може да се довърши по различни начини“, споделя той.

Любим автор на Александър е Георги Господинов. „Спечели ме с човешкия си и непринуден стил. Пише кратки произведения - спомени от детството, същевременно и представи за бъдещето, такова, каквото може да бъде. Усещам, че е почувствал това, което е написал. Чуждестранните автори се опитват да привлекат вниманието с фрапантни идеи, пишейки дълги романи. Книгите на Георги Господинов са цяла вселена от случки и размисли“, разкрива 15-годишният писател. 

Най-открояващото се стихотворение на Александър е „Плодов бог“. Написах го набързо. То пък взе, че се хареса на хората. Спечели първо място в конкурса „Петя Дубарова“. Първата си голяма награда спечелих в пети клас във варненския конкурс „Любовта в нас“. 

Почувствах се признат, даде ми стимул да продължа

Първата стихосбирка с произведения на Александър „Истории от други светове“ се очаква да излезе в края на март, началото на април. „Все още е в процес на редакция. Ще я финансирам със стипендията, която спечелих от конкурса „Петя Дубарова“. Идеята за създаването на стихосбирката беше на ръководителката на „Касталия“ Магдалена Маркова. Разговаря с нас на всякакви теми, което я прави по-скоро наш приятел, отколкото учител.“

Другата страст на Александър е рисуването. „Първият ми спомен е как седя и рисувам в детската градина. Всеки ден едно и също - морско дъно с риби и делфини. Не мога да си представя света без изкуство - то е като дишането, нещо съвсем естествено. Смисълът на съществуването ми. Писането е рисуване с думи. Писането и рисуването не са отделни неща, а взаимно допълващи се. Изграждаш картина, един друг свят. 

В мен живеят трима художници 

Първият обича нормалните, обикновени рисунки. Другият предпочита да „цапа“, да прави абстракции. Третия, концептуалния артист, ще представя в изложба, която ще се осъществи благодарение на моя учител по рисуване и приятел Виктория Георгиева. От съвременно изкуство започнах да се интересувам в осми клас. Осъзнах, че картината не трябва да изглежда по начина, по който повечето хора си я представят и както са свикнали да я виждат. Пиша в картините си, съчетавам изображения. Изрязвам и залепям текстове. Идеята на творчеството и на изложбата е не толкова да създам нещо красиво, а по-скоро смислено, което може да придаде емоция“, споделя младият артист. 

ОПИТАХ ДА СЪЗДАМ СВОЙ МАЛЪК, ТРАГИКОМИЧЕН СВЯТ, съставен от случайни и не толкова случайни обекти и истории, кореспондиращи си в рамките на белия лист, за да предадат търсеното настроение и да разкажат за една друга, нова реалност, разкрива 15-годишният творец.

Александър разкрива, че не е от хората, които се опитват да променят света драстично. Не иска да внедрява идеи в главите на хората като други творци. „Искам да отворя очите им за света и да почнат да го виждат по начина, по който аз го виждам. Ако им хареса, да продължат да го прилагат. За мен това е много по-важно от световния мир, колкото и странно да звучи“, разказва той.

Успелият млад човек се занимава с това, което обича, смята Александър 

„Да живее добре с достатъчно средства и същевременно да прави това, което го влече. Важен е балансът между двете. Повечето хора, които познавам, са се ориентирали към професии, от които се изкарват добри пари.“

Александър не си представя живота без изкуство. „Ще продължавам да пиша и да рисувам. Мечтая да се занимавам с рисуване и съвременно изкуство в чужбина. Някой ден се надявам да издам книга на български език. Текст, претърпял превод, се променя изключително много. Обичам родния език - в него има толкова много думи. Красив е, образен, богат и цветен“, споделя 15-годишният творец.

ИЛИЯНА МИТАКОВА