Разводът не е болест

Често попадаме на клишето „По-добре сама, отколкото зле придружена“, но колко от дамите имат смелостта наистина да поемат по пътя си сами, достойни, удовлетворени от живота и в преследване на собствените си цели и стремежи…

Следва разказът на жена, предпочела свободата пред това да остане с човека, на когото „не се възхищава“.

Розалия Савова:

Един човек може да живее с много хора и да бъде самотен, а може да е сам между четири стени и да няма чувството за самотност в душата си. Философията ми е такава - вярвам, че в живота на всеки се случва най-хубавото, което е за него.

В тези мои най-активни години, след 36, които са активни за всяка жена, родила децата си по-рано, вложих волята и старанието си в това да се развивам и усъвършенствам. Да работя работата, която искам, и да се превърна в един добър професионалист.

Настъпил е моментът за мен да се наслаждавам на живота занапред, защото имам по-малки отговорности в семейството си, тъй като  синът ми вече е самостоятелен.

Човек трябва да бъде балансиран и аз към това се стремя

Работя от трети курс като студентка и през целия си живот съм работила и едновременно с това сме отглеждали детето ни заедно с неговия баща. Справяхме се сами, не е бил гледан от баби, посещаваше ясли и детски градини. Считам, че винаги съм балансирала между това да бъда отговорен родител, домакиня и съпруга и същевременно да имам професионално поприще.

Понякога обаче, въпреки или в резултат на натрупания семеен опит, хората разбират, че не са един за друг. Или връзката е била краткотрайна, изконсумирана и всеки предпочита да поеме по своя път… Така или иначе със съпруга ми се разделихме.

Това не остави у нас огорчение, обида или лоши отношения. Всеки продължи напред с добрия спомен от хубавите преживявания, от любовта, с която се оженихме, създадохме детето ни и го отгледахме. И до днес се срещаме с поводи или без и имаме нормални човешки взаимоотношения. Това е въпрос на компромиси и от двете страни.

Разводът не е болест

Една раздяла обаче трябва да бъде осъзната. Това е като отговорността, която носиш към себе си и към другите.

В никакъв случай не се чувствам самотна. Не знам защо трябва да останеш да живееш с някого, на когото не се възхищаваш и не чувстваш опора в него. Има много различни нюанси в човешките взаимоотношения и аз съм късметлийка, че по пътя си срещам хора, с които изповядваме едно и също верую.

По образование съм оперна певица, но голямата ми мечта беше да бъда лекар. Родителите ми не ми позволиха да кандидатствам медицина, защото е много трудна женска професия, свързана с много отговорности за човешкия живот, нощни дежурства  и т.н. Насочиха ме към изкуството от много малка и така се профилирах. Поработих малко в Музикалния театър в родния ми град Русе, но превратностите на съдбата ме доведоха във Варна.

Човек трябва да вярва в мечтите си и съм сигурна, че животът  дава шанс в някакъв период на всеки да реализира голямата си мечта. Така привидно съвсем случайно в един момент от моя живот започнах работа в новодошла на нашия пазар френска фармацевтична компания, която набираше хора. Представителят беше италианец и той видя в мен потенциала, въпреки липсата на подходящо образование, огромното ми желание да се уча и развивам в тази насока.

Започнах като медицински представител и така всъщност отчасти

сбъднах голямата си мечта – да работя в областта на медицината!

Всекидневието ми е много динамично. Всеки ден ми е различен. Работата ми е изключително позитивна. Най-хубавото е, че работя с млади хора, бъдещи родители. Животът ми е всичко онова, от което се интересувам и което искам. Успявам да балансирам между личните си нужди и професионалното ми развитие. Не пренебрегвам забавленията и срещите с приятели. Много обичам да пътувам, независимо дали по работа, или за удоволствие, винаги е красиво да видиш какво има отстрани.

И винаги има време за всичко, стига добре да си структурираш деня.

С течение на времето успях да осъществя идеята си да основа училище за бъдещи родители. Работя с много малки групи, правя връзката между бременната жена и останалите специалисти, които са й необходими – акушер-гинеколога, анестезиолога, диетолога, педиатъра.

Идеята на това училище е да помогна, особено на тези жени, които стават майки за първи път, да се освободят от страховете си. Защото за мен балансираният човек е информираният човек. Жената трябва да е наясно какво се случва в нейното тяло по време на бременността и кое е важно за развитието на бебето в утробата, това е основополагащо за развитието на човека през целия му живот. Какво да очаква бъдещата майка в родилната зала, кое е страшно и кое не и как да се справи. Правим тренировки за къпане на бебето, за слагане на памперс, за масажи… Всички онези умения, които тя след това ще доразвие, но трябва да знае.

Истинското ми удовлетворение в работата настъпва, когато тези жени след това ми пишат и са благодарни, че това, което са чули и научили, всъщност са го усетили и са отишли много по-спокойни в родилния дом.

Другото красиво нещо в работата ми е, че присъствам в най-хубавия момент на едно семейство – раждането на тяхното дете. Виждам най-голямата им радост. Няма нещо по-красиво от това…

Определям себе си като огромна късметлийка

Не ми остава време за самота. Всяка свободна минута, която имам, я посвещавам на нещо друго, което ми доставя удоволствие. На новото място, което искам да посетя, на новия автор, който ми е попаднал и искам да изчета всичко, което е излязло от него, на опитите ми да уча езици…

Не обичам да спортувам и съм си поставила за цел и това предизвикателство… Защото за да е психически здрав, човек трябва да бъде физически здрав. Освен хранене и добра емоция тялото ни изисква движение. Ще плувам. Не умея, но възнамерявам да се науча!

МАРИАНА СТОЙКОВА