Учени: Раждаме се гениални, училището ни прави средностатистически идиоти

В сензационно интервю за TEDxTuscon д-р Джордж Ланд (George Land) разказа на аудиторията за шокиращите резултати от тестове за креативност, които той и неговият екип разработили в рамките на специален проект на НАСА. Задачата на екипа от психолози била да се разработи тест, с който да  се оцени и измери креативността на децата в предучилищна възраст.

Резултатът шокирал не само поръчителите от НАСА, но и самите психолози, пише bultimes.com.

Като цяло, тестът предлагал на децата различни разбираеми за тях задачи, които те трябвало да решат по един или друг начин. Тестът е проведен върху  1 600 деца на възраст от 4 до 5 години.

Учените били подготвени за много неща, но това, което открили, ги вкарало в задънена улица. Оказало се, че в топ категорията на теста, класифицирана от психолозите като „гениалност“, попаднали 98% от децата!

Тъй като „98 на сто“ гении на НАСА им изглеждали немислими, тестът бил отхвърлен като неадекватен. Но разработчиците не се отказали и провели същия тест на същите деца, но когато те навършили 10 години. Този път в категорията „гениалност“ попаднали само 30% от децата.

Резултатът бил толкова странен, че от НАСА отново се заинтересували и провели същия тест на същите деца, но на възраст 15 години. Гениите сред тях се оказали по-малко от 12%!

В следващите 5 години НАСА не чакали и малко нарушили чистотата на експеримента, тествайки случайна извадка от възрастни. Сред възрастните процентът на гениите паднал до 2!

Въз основа на тези данни Gavin Nascimento направил подробна научна публикация, същността на която се свежда до следното:

„Системата на училищата, колежите и висшето образование,  постепенно лишават детето от присъщата на всеки човек творческа гениалност. Има няколко причини за това, но най-очевидната причина изглежда е интересите на управляващата класа.

Това, което влагаме в понятията „училище“ и „образование“,  е всъщност една глобална институция, изключително сложна психологически система, създадена в миналото, за да обслужва нуждите на управляващата класа.

За може така нареченият „елит“ да запазва своя луксозен начин на живот,  влагайки минимални средства в развитието на нови производствени дейности, са необходими не само изкуствен дефицит, вечна експлоатация и непрекъсната война. Нужна е също така общодържавна, наднационална система за промиване на мозъци, която доказва, че „винаги е било така“, и непозволяваща да се подлага на критика хищническата, робовладелска световна система“.

И така, какво да правим сега? Можем ли да възстановим нашия творчески потенциал?

Д-р George Land казва, че, независимо от блоковете в съзнанието, ние продължаваме цял живот да бъдем тези гениални 98 процента. Основното нещо е да се разбере как работи тази потисническа система и как да я преодолеем.

Land обяснява, че на всеки от нас са присъщи два типа мислене: дивергентно и конвергентно, т.е., разграничаващо и обединяващо. Дивергентното мислене е това, което имаме от раждането и наричаме с думата въображение. Конвергентното мислене също е част от нас, работи в друга част на мозъка и е ограничаващо дивергенцията. Оказва се, че дивергентното мислене работи като ускорител на процесите на мозъка, а конвергентното мислене забавя този процес. Това е нормално.

Но ако конвергентното мислене се вземе под контрол, ако се „зареди“ с някои „парадигми“ и „догми“ – то започва да затормозява абсолютно всичко:

„Ние (?) опитахме това преди, няма да сработи“

„Това е глупава идея!“

„В учебника пише, че това е невъзможно!“

Така изглежда на външен план. На вътрешен, морфологичен план всичко е много по-интересно. Там вашите собствени неврони се бият един с друг! Помислете за това: ВАШИТЕ СОБСТВЕНИ нервни клетки, натъпкани с ЧУЖД догматичен боклук, се занимават с критика и цензуриране, снижавайки честотата и силата на работата на вашия мозък! А ако добавите към конвергенцията и религиозния страх, мозъкът или изпада в ступор, или въобще изгаря!

Какво може да бъде решението в тази ситуация ?

Решението е много просто. Опитайте се отново да намерите в разума си току-що започналото да опознава света петгодишно дете и му позволете, като на задържаща се над водата топка, да излезе на повърхността.

Това дете е във вас, то е било винаги, никога не е ходило никъде. Започнете да го търсите у себе си по един много прост начин.

Погледнете стаята около себе си и помислете, за начало, как може значително да се промени и подобри обикновения крак на масата. А и как и къде още може да се подобри тази маса? И не спирайте, намерете смелостта да хвърлите предизвикателство на системата!