Жени споделят за какво съжаляват след развода

Разводът никога не е лесен. Той е процес, през който се минава трудно, понякога опустошително и болезнено. Малко са двойките късметлии, които стискат приятелски ръце и продължават напред без лоши чувства.

В повечето случаи остават отворени рани, които зарастват бавно и мъчително, отбелязват от az-jenata.bg.

Три жени споделят анонимно през Womenshealthmag.com нещата, за които най-много са съжалявали след развода и как те са им помогнали да преоткрият себе си след това.

„Исках да бъда по-добра със себе си“

„Разведох се, когато бях на 47. Бяхме женени едва от 5 години. Бях толкова щастлива, че съм открила любовта най-накрая. Пътувахме много, пишех за уебсайта си, където и да бях по света. Чувствах се свободна.

Когато се разведохме се върнах в Лос Анджелис. Бях в шок. Когато се омъжвах не мислех, че няма да се получи, напротив. Кой се врича във вярност до края на живота, смятайки, че няма да се получи?

Започнах да се шегувам, прикривах разочарованието си, смеех се пред приятелите ми, защото исках да покажа, че не ми пука особено. Когато бях сама се питах къде сгреших. Струваше ли си да се омъжвам, за да се стига дотук? Ако не се бях омъжвала, нямаше да се развеждам и да преминавам през цялата тази болка, нали?

Отне ми доста време, докато в крайна сметка сърцето и душата ми се излекуват. Помогнах си да разбера, че всичко, което се случва в нашия живот има за цел да ни промени за добро.“ Лиза, 50 г.

„Иска ми се да не се бях впускала в друга връзка толкова скоро“

„Бях женена за друга жена в продължение на 18 години преди да се разведа. Страшно много исках да имам деца и да се занимавам с будистки практики. Тя не можеше да ми даде всичко това. Подготвях се да приключа връзката ни известно време, накрая я напуснах.

Скоро след раздялата ни срещнах човек, който преследваше същия начин на живот като мен. Всичко се случи изведнъж.

Когато финализирах развода, изгубих работата си. Въпреки че връзката ни беше в началото си, обстоятелствата ни подтикнаха да задълбочим отношенията си много бързо. Преместих се от Колорадо в Северна Каролина, за да живея с нея.

Чувствах вина към предишната си съпруга, с която иначе имахме прекрасни отношения цели 18 години. Замених я просто така. Бях смазана от болката ѝ. Днес и двете успяхме да загърбим разочарованието и болката и продължихме напред. Липсва ми комуникацията с нея.“ Сузи, 39 г.

„Мразя факта, че погубихме едно прекрасно приятелство“ 

„Срещнах съпруга си, когато бях на 14. Бяхме приятели, докато навърша 22. Чак след това започнахме да излизаме като двойка. Той беше така добър да ме изчака в продължение на 9 години. Имахме страхотно приятелство. Когато навърших 23 се сгодихме. Скоро след сватбата се роди синът ни.

Тогава започнахме да се сблъскваме с трудностите в живота – сметки, графици, родителство, работа. Нямаше нищо общо със „заживели дълго и щастливо“, както става в приказките. След около 8 години се разведохме.

Най-много съжалявам, че изгубих изключително добър приятел в негово лице. Той ме познаваше в истинската ми същност. Познаваше ме от дете. Не се налагаше да се преструвам на някаква друга пред него, да се правя на интересна. Имахме толкова много обща история. Разбирам, че не сме съвместими като характери, но ми се искаше да приключим брака си, запазвайки приятелството.“ Кийдра, 33 г.