Могат ли видеоигрите да разболеят децата ни?

Едва ли има дете, което не е играло с видеоигри. Те са първият им контакт със съвременните технологии. Децата са изключително щастливи, когато ползват нещата на големите. Много родители са убедени, че агресивните видеоигри увеличават риска децата им да развият агресивно поведение. А някои учени твърдят точно обратното: видеоигрите и гаджетите всъщност ни правят по-умни. Според изследване на Оксфордския университет видео игрите оказват положително влияние върху развитието на децата, но само когато не се прекалява с тях.

"Младежите, които прекарват по-малко от един час дневно, ангажирани с видео игри, се приспособяват по-добре, отколкото тези, които изобщо не играят", твърдят учените. Резултатите показват, че играещите под един час всеки ден, са доволни от живота си и показват най-високо ниво на положителни социални взаимодействия. Децата, които прекарват над три часа във видео игри обаче, се приспособяват най-зле.

Изследвания публикувани в списание Neuron твърдят, че истина има и в двете мнения. Основния въпрос, според авторите, е не дали технологиите вредят, а как и по какъв начин могат да променят нашия мозък, така че тези промени да останат за дълго време и също така в каква посока – към добро или лошо. Някои изводи от изследването са, че конзолите за игра пречат за развиването на навиците за четене и писане при децата. Отклонения при писане се наблюдават при повече от половината деца и като основна причина за възникването им се посочват именно видеоигрите.

Според учените екшън видеоигрите могат да развиват чудесни умения за бързи и своевременни реакции, а и спомагат за развиване на управленчески навици. НАСА дори разработва методи, при които чрез различни игри се преодолява дефицита на внимание при деца. Телевизионните игри служат и за развлечение и за образоване. Много изследвания са показали, че предаването „Улица Сезам” подобрява езиковите навици и способностите за изчисляване.

Най-важното всъщност е да знаем и контролираме на какви игри и по колко време на ден играе детето ни. Спомняте ли си как преди 17 години Япония претърпя „Покемон шок”. Това бе кодовото название на инцидента, довел до хоспитализацията на близо 700 деца. Пострадалите хлапета бяха от различни краища на страната и ги свързваше само телевизията. В 18,30 на 16 декември 1997 г. 4,6 милиона  домакинства в Страната на изгряващото слънце чакат да започне 38-ата серия от анимационната поредица „Покемон”. За онова време подобна бройка зрители е рекорд. „Покемон” тогава е световна мания, тръгнала от едноименната видеоигра, разработена от компанията „Нинтендо”. Двадесет минути след началото на епизода „Електрическият воин Поригон” погледът на зрителите се замъглява, някои усещат световъртеж, гадене и главоболие. При други положението е още по-тежко – получават пристъпи, временна слепота, конвулсии и дори губят съзнание.

Родителите на 685 деца, от които 310 момчета и 375 момичета, звънят на Спешна помощ и линейки откарват хлапетата в болници. Над 150 от тях са хоспитализирани за няколко дни, а двама изкарват на легло в медицинско заведение две седмици. Най-тежки са двата случая на фотоепилепсия, причинена от визуалните ефекти. Освен тези пострадали отделно при още 12 000 деца се наблюдават леки симптоми на заболяването, без да се стига до лекарска помощ. Според научните обяснения проблемите идват от силния визуален дразнител мигащи светлини, които могат да доведат до промени в съзнанието.

Инцидентът остава в историята като „Покемон шок”.  През 2004-а и 2008-а дори е включен в издания на Книгата на рекордите „Гинес” за най-вредна серия „Електрическият воин Поригон” повече никога не е излъчвана по никоя телевизия. Без проблем обаче може да я намерите в интернет.

„Покемон шокът” помита Япония като цунами и никой не е застрахован от него. Според публикация в JAMA Pediatrics децата, които играят видеоигри с екшъни имат повече фантазии за насилие и мислят, че агресивното поведение в реалния живот е допустимо. Еднакво тази връзка е наблюдавана при момчета и при момичета, с и без история на агресия в семейството.

"Както човешкото тяло се променя от това, с което се хранят децата, така умът им може да се повлияе от това, което извършват постоянно”, е мнението на Дъглас Жентил от Iowa State University in Ames. Всичко опира до избора на подходящото съдържание на това, с което играят, гледат или слушат децата.

Върху материала работи Маня Петрова