Мисис „Нидерландия – Европа“ Юлия Бакалова: Сeмейството ми седяха сред публиката и плачеха

Юлия Бакалова е от Варна и преди дни спечели титлата мисис „Нидерландия-Европа“ в Хага сред 120 участнички и 16 финалистки на престижния конкурс.

Работи в Холандия от 9 г. и по професия е счетоводител.  

Майка на 3 деца, собственик на малка счетоводна кантора и носителка на много отличия за красота, Юлия Бакалова за рубриката „Насаме“…

-  Какво Ви отведе далеч от родината?

- Родена съм в Русия, майка ми е рускиня, но баща ми е българин, и когато съм навършила 2 г., сме се върнали във Варна. Израснах и учих там, за това смятам Варна за мое родно място. Като всеки млад човек и аз исках да се откъсна от нашите и да постигна всичко сама, да се докажа. Винаги съм желаела да уча в чужбина и реализирах тази своя мечта, след като завърших с отличие ПГИ „Богоров“. За мен рецептата за успех е да си дисциплиниран, трудолюбив и най-вече да вярваш в себе си. Аз следвам мечтите си и не се отказвам, колкото и да ми е трудно.

-  Какъв е животът в Холандия?

- Спокоен, сигурен, позитивен. Тук хората карат с 50 км/ч. и това се смята в реда на нещата. Никой не те притиска, не ти бибипка, не ругае, защото не бързат и не се стресират. В Холандия всичко е добре уредено и организирано, рядко се случват непредвидими ситуации. Животът е хубав и хората знаят как да му се наслаждават, не се обременяват с битовизми или глупости! По улиците ти се усмихват, вежливи са, няма намусени и грубиянски реплики. В държавните институции е по същия начин, ще гледат да ти помогнат, да ти услужат - така е прието, такова им е възпитанието. Ще кажете - лесно им е на холандците с тия високи заплати. Не си мислете, че тук всичко е розово и няма финансово затруднени хора, болни или аутсайдери, но винаги, когато питаш холандец как е, той ще ти отговори: „Добре“. Дори и да има тежки грижи, той не хленчи, защото от малък е научен да не се оплаква, а ако има проблеми, да ги решава. Българинът обича да се вайка, да мърмори и пилее в това много повече енергия, вместо да търси решение.

Хората тук са позитивни. Ако настъпиш или бутнеш случайно някого, няма да чуеш ругатня, нищо, че си се извинил. Просто ще ти се усмихне и все едно „няма нищо“, ситуацията ще е приключена. Това са малки жестове, но показателни примери за манталитета, които ми направиха огромно впечатление, когато дойдохме тук. Разликата с България в отношенията между хората е шокираща!

 - Чувствате ли се една от тях?

- Холандците са прекрасен и отворен към чужденците народ, приеха ме радушно и ми помогнаха да се интегрирам в обществото им! От първия ден започнах да уча езика, исках да се приобщя бързо, а и беше жест на уважение към държавата, която ми дава образование, шанс за развитие, осигурено бъдеще. Положих много усилия, но сега владея перфектно нидерландски. Холандците ценят упоритите, напредничави и инициативни хора, особено които са се потрудили да научат езика и се стремят към интеграция.

 - Отглеждате три деца, ръководите кантора, печелите титли… как съвместявате всичко това?

- Тайната е желание и упоритост! Обичам професията си и ми доставя радост да разплитам ситуации, свързани с интернационални счетоводни казуси, непонятни за повечето колеги. От друга страна обожавам да съм с децата си! Не ми тежи да упражнявам любимата си специалност и да се грижа за малките. Сестра ми също се е установила в Хага и всяка сряда ми помага у дома. Майка ми често пътува от Варна, особено в натоварените ми „ДДС периоди“ - тогава съм затрупана с работа и помощта й е спасителна.

  - Липсва ли Ви Варна?

- Много! Мисля, че затова и подсъзнателно се насочихме със съпруга ми към Хага и се заселихме тук – толкова много ми напомня за скъпата Варна, с хубавите си плажове, пешеходната зона, летовниците през лятото, чайките, малките ресторантчета край морето… Всяка година обезателно си идваме на нашето Черноморие. Вече семейството ни може да си позволи да почиваме навсякъде по света, но ние предпочитаме да си прекарваме ваканциите във Варна. А и там са ми най-скъпите приятели, роднините, всяка улица е свързана с толкова много щастливи спомени от детството.

  - Какъв бе животът Ви в морската столица?

- Във Варна прекарах първите си двайсет години. Мъжът ми също е от там и много си обичаме нашия град. За нас си остава най-хубавото място на планетата. Харесва ми това, че са ремонтирани и благоустроени центърът и плажната алея. По този повод бих искала чрез медията ви да се обърна към община Варна и специално към кмета г-н Портних. Поздравявам Ви за добре свършената работа и Ви желая да продължавате да развивате града ни! Варна има огромен потенциал, който трябва да се експлоатира. Ще съм доволна, а и ще е добре за бизнеса и туризма в града ни, ако може повече авиокомпании да летят до там – това би намалило цената на билетите и привлякло повече посетители. Сърцето ми се изпълва, като гледам колко е всичко чисто и поддържано. Това се цени не само от нас, варналии, но и от нашите гости, които ни изкарват хляба. Ще се радвам, ако г-н  Портних има възможност да се срещнем, за да го информирам какво търсят холандците и западните туристи. Отговорно се ангажирам да  помогна за популяризирането на града като туристическа и бизнес дестинация.

 - Бихте ли се върнали?

- Аз винаги съм била и ще си остана българка и връзката с татковината ми е неразрушима! Но причината, поради която със семейството ми имигрирахме, не е липсата на патриотизъм, а това, че в България не ни се дава възможност на нас, младите, да се развиваме. Не ни се оценяват труда и знанията. Не виждаме сигурност за нашите деца…

 - Разкажете за Вашата работа…

- Завърших колеж в Хага, след което работих 4 години като счетоводител в холандска финансова кантора. Благодарна съм за шансовете, които ми се дадоха да израсна професионално. Бях избрана да се явя на интервю за позицията, за която се борех, само по документи, и то в ожесточена конкуренция с над 300 кандидати. Въпреки че съм чужденка, собствениците на фирмата забелязаха моята упоритост и краткия срок, за който не само съм научила холандски, но и завърших висшето си образование. Шансът, който ми дадоха, отвори много врати пред мен и придобих безценен опит. След раждането на третото ми дете реших, че вече имам достатъчно натрупана практика, а и децата ми изискват повече време, затова се отделих, направих собствена кантора и започнах самостоятелна дейност. Това се посрещна от моя работодател с разбиране и макар че им беше трудно да се разделят с мен, мога и днес да разчитам на тяхната помощ и сътрудничество – често ми прехвърлят техни казуси и клиенти.

 - Спечелихте короната на престижен конкурс в чужда държава. Как се почувствахте, когато чухте името си?

- Аз го предчувствах, макар че се вълнувах през цялото време, но ми олекна и тогава дадох изблик на радостта си. Изведнъж все едно свалих един тон от плещите си - цели 5 месеца ни наблюдаваха, контролираха и изведнъж цялото напрежение отлетя. През тези месеци аз трябваше да съм постоянно красива вътрешно и външно, усмихната, позитивна, независимо как се чувствам. Смятам, че се справих и единственото ми притеснение беше дали все пак няма да предпочетат друга кандидатка, която е родена в Холандия или по някакъв начин свързана с тази страна.

Благодарна съм за това, че ми се довериха, но и осъзнавам огромната отговорност. Семейството ми седяха сред публиката и плачеха. Обадиха ми се приятелки от Варна, които са гледали онлайн репортажите от конкурса. Те също са плакали от радост. Уникално изживяване! Тази корона е символ на успеха и на всички мои усилия, които съм положила в Холандия! 

Мариана Стойкова