Добавките с пробиотици са процъфтяващ бизнес, с продажби от милиарди долари всяка година. Въпреки че компаниите са категорични, че подобни микробни композиции могат да помогнат на потребителите, изследователите споделят несъответстващи факти.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които се поемат, за да може приемникът да подобри микробиологията си или да възстанови чревната си екосистема след употребата на антибиотици. Две публикации в сп. Cell, публикувани на 6 септември 2018 г., демонстрират не само че колонизацията на червата от „добри“ бактерии се осъществява на строго индивидуален принцип, но и самата колонизация може да възпрепятства микробиома на гостоприемника да се възстанови месеци наред след употребата на антибиотици.
Автори и на двете статии са учени от Weizmann Institute of Science в Израел, между които и имунологът Еран Елинав. За първия експеримент авторите разделили платените участници на две групи: 10 от тях получили клинично одобрен продукт с пробиотик, а останалите 5 – плацебо. И двете групи употребявали предписаните съставки в продължение на месец, след което били подложени на ендоскопия и колоноскопия. Прегледът показал, че шестима от взималите пробиотици се отличавали с колонизирана черва, докато микробиомът на останалите четирима не бил засегнат от лекарствата. Това накарало учените да заключат, че предписването на антибиотици следвало да представлява персонализирана спрямо нуждите на организма практика.
Резултатите от втория експеримент били по-алармиращи. Доброволци от 21 души, употребяващи антибиотици, били разделени на три групи. Първата група трябвало да чака микробиомът им да се възстанови от само себе си. Втората група трябвало да приеме курс от пробиотици. Третата група била подложена на фекална-микробна трансплантация, по време на която бактерии, събрани от периода преди участникът да започне антибиотичното лечение, се трансплантират в дебелото черво на болния.
Като най-успешен се отличил третият метод: фекалната трансплантация се оказала високо ефективна и безопасна форма на терапия, благодарение на която флората на болния се възстановила само в рамките на няколко дни. В контраст на него, пробиотичното лечение забавило микробиома на приемника във връщането му към нормалния си профил. "Противно на настоящата догма, че пробиотиците са безвредни и са от полза за всички, тези резултати разкриват нов потенциален неблагоприятен страничен ефект от пробиотичната употреба с антибиотици, която дори може да доведе до дългосрочни последствия", казва Елинав.
puls.bg
Четете още:
Добавките с пробиотици са процъфтяващ бизнес, с продажби от милиарди долари всяка година. Въпреки че компаниите са категорични, че подобни микробни композиции могат да помогнат на потребителите, изследователите споделят несъответстващи факти.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които се поемат, за да може приемникът да подобри микробиологията си или да възстанови чревната си екосистема след употребата на антибиотици. Две публикации в сп. Cell, публикувани на 6 септември 2018 г., демонстрират не само че колонизацията на червата от „добри“ бактерии се осъществява на строго индивидуален принцип, но и самата колонизация може да възпрепятства микробиома на гостоприемника да се възстанови месеци наред след употребата на антибиотици.
Автори и на двете статии са учени от Weizmann Institute of Science в Израел, между които и имунологът Еран Елинав. За първия експеримент авторите разделили платените участници на две групи: 10 от тях получили клинично одобрен продукт с пробиотик, а останалите 5 – плацебо. И двете групи употребявали предписаните съставки в продължение на месец, след което били подложени на ендоскопия и колоноскопия. Прегледът показал, че шестима от взималите пробиотици се отличавали с колонизирана черва, докато микробиомът на останалите четирима не бил засегнат от лекарствата. Това накарало учените да заключат, че предписването на антибиотици следвало да представлява персонализирана спрямо нуждите на организма практика.
Резултатите от втория експеримент били по-алармиращи. Доброволци от 21 души, употребяващи антибиотици, били разделени на три групи. Първата група трябвало да чака микробиомът им да се възстанови от само себе си. Втората група трябвало да приеме курс от пробиотици. Третата група била подложена на фекална-микробна трансплантация, по време на която бактерии, събрани от периода преди участникът да започне антибиотичното лечение, се трансплантират в дебелото черво на болния.
Като най-успешен се отличил третият метод: фекалната трансплантация се оказала високо ефективна и безопасна форма на терапия, благодарение на която флората на болния се възстановила само в рамките на няколко дни. В контраст на него, пробиотичното лечение забавило микробиома на приемника във връщането му към нормалния си профил. "Противно на настоящата догма, че пробиотиците са безвредни и са от полза за всички, тези резултати разкриват нов потенциален неблагоприятен страничен ефект от пробиотичната употреба с антибиотици, която дори може да доведе до дългосрочни последствия", казва Елинав.
puls.bg
Четете още: Пица без тесто в касерола