Варна °
fallback
Живот
12:48 | 9 октомври 2018
Обновен: 08:01 | 22 май 2025

Генетично заложена ли е глупостта и има ли лечение за нея

За гена на на Хоумър Симпсън и петте закона на Карло Чипола

По материала работи: manager

Точно преди осем години американски учени от университета в Емъри в щата Джорджия, обявиха пред целия свят, че са провели научни експерименти с опитни мишки и са открили ген отговорен за глупостта. 

 

Участъкът от генома отговорен за глупостта бе наречен RGS14, но авторите на изследването на шега го обявиха и с името „генът на Хоумър Симпсън“ в чест на главния герой от популярния анимационен филм. Авторите на изследването  предполагат, че аналогичен ген съществува и при хората и определя интелектуалният им капацитет. Според тях  RGS14 се явява ключов ген, който в активно състояние  влияе върху мозъчни зони, имащи отношение в процеса на запомняне и обучение.

 

Цели осем години по-късно все още никой не е стигнал до идеята как да бъде изолиран този ген, което би било изключително полезно за развитието на човечеството като цяло. Докато това се случи живота на хората ще бъде подчинен на формулираните от италианският икономист и историк Карло Чипола "Пет основни принципи на глупостта".

 

Чипола пише „Принципи на човешката глупост“ през 1976 г. В произведението си той разглежда противоречивата материя на глупостта. На глупавите хора се гледа като на група много по-могъща от всяка една мафиотска организация или икономическа структура, която при липса на правила, лидери или манифести успява да работи много ефективно и в невероятна координация.

 

Чипола поделя хората на четири типа според това дали причиняват добро/зло на себе си/другите: умници (принасят полза на себе си и на другите), разбойници (загуби за другите, полза за себе си), балами (полза за другите, загуба за себе си) и глупаци (загуби и за другите, и за себе си).

 

Той формулира и петте основни закона на глупостта:

Първи закон: Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят.

  Звучи банално и високомерно, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации: 

- Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като пълен глупак. 

 

- В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви. 

Втори закон: Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества 

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е вложено у нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други – кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит - нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупаци. 

Трети закон: Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг и при това не носят ползи на действащия – даже могат да се обърнат срещу него   

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Петър прави нещо, от което той самият губи, но Иван печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Иван, то той е умник. Ако действията на Петър му носят полза, но вредят на Иван, то той е бандит. А глупакът Петър прави неща, от които страдат както той, така и Иван. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”. 

Четвърти закон: Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците 

Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее. 

Пети закон: Глупакът е най-опасният човек 

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.   

Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите. 

 

И макар произведението на Чипола да не е базирано на реални проучвания, а е просто иронично есе, то ни кара и днес да се замислим дали пък в тези изводи не се крие повече от едно зрънце истина.   

Автор на статията:
manager
0 коментара
fallback
fallback