Въоръжен грабеж като на филм! Какво се случва след това?

Случай, който подава поредния тревожен сигнал към обществото. Съвсем млади хора, току-що навършили пълнолетие, са имали последователна схема за обири, като за целта са използвали и оръжие. Самият сюжет на престъпленията силно наподобява често срещани сцени от екшън филми. Младежите заплашвали с пистолет, макар и незареден, а потърпевши са продавачи в денонощни магазини.

Извършителите, заловени от полицията, са до 20-годишни. В подобни случаи най-често срещаното определение към подобен род младежи е „хулигани“, изтървани от родителите си и т.н.

Едно от тези момчета обаче твърди, че „не е такъв човек“ и „мястото му не е там“, където е попаднал. Определя случилото се като огромна грешка и дълбоко се разкайва за постъпката си. Как се е забъркал, изпитвал ли е страх, как е задържан, какво е преживял…

Разказът на младежа донякъде представя какви са нагласите и на други хора, с които по стечение на обстоятелствата се е сблъскал по време на пребиваването си в ареста - онази част от обществото, чиито имена влизат в криминалните хроники…

Всичко започна като на шега за мен. Направих го заради приятел. Като услуга. Помоли ме да карам автомобила и аз се съгласих. Повтаряше ми, че нищо няма да стане. Знаех какво възнамеряват да направят, но не ми се вярваше, че ще се случи. Мислех си, че е майтап. Просто така си говорят… Но стана. Направихме го. Просто се случи…

Бях в колата. Останалите бяха с маски - точно като по филмите

Носеха пистолет без пълнител. Страх не изпитвах, или може би малко, но повече ми беше зле заради хората. В един от магазините жената беше по-възрастна. Пистолетът беше празен, но тя не знаеше това. Представям си ужаса, който е изпитала в онзи момент.

Единият от групата чакаше отвън, за да следи дали има движение, останалите влязоха вътре в магазина. Всичко се случи за секунди. Излязоха и ми викнаха да карам. Аз карах... Карах извън града, за да скрият оръжието и дрехите. След това се прибрахме. Това беше. Взех 100 лв. за това, че ги превозих.

Минаха няколко дни. Събудих се една сутрин от силен шум, чуваха са удари по вратата. Станах, отворих и видях полицаи. Целият коридор беше изпълнен с полиция. Обискираха дома ми. Казаха ми, че ще ме разпитат и ще ме пуснат. Обаче не стана така… Разпитът трая осем-девет часа. Оставиха ме в килията в полицейското управление. След това ме прехвърлиха в ареста. 2 месеца и 11 дни бях там.

Не можех да повярвам, че това се случва

През живота ми и от майка ми не съм вземал пари, без да питам. Нямам обяснение защо го направих...

Последваха дълги и мъчителни за мен дни. В началото бях много стресиран. След това малко се посъвзех. По цял ден си затворен в килия. Това е. Нищо не правиш. Само мислиш… Мислех за приятелката ми. Постоянно. Единственото, което ме крепеше в онзи момент, бе мисълта за семейството ми и за приятелката ми. Това е.

Приемаш нещата, каквито са, иначе може да полудееш.

Имаше хора вътре, които правиха опити за самоубийство. Опитваха да се бесят. Беше ужас. Аз не говорех с никого. Само мислех.

…През онази вечер трябваше да се прибера и нямаше да се стигне дотук...

Не очаквах да изляза след втория месец. Мислех, че ще лежим много. Изненадах се, когато ме пуснаха. Не можех да повярвам.

Нямам представа какво се случва с останалите. Прекъснал съм контактите с тях. Бяхме приятели от училище и преди не бяха такива, но хората се променят… Явно са податливи на пороците.

На улицата има всичко, от теб зависи дали ще се повлияеш

Ако нямаш собствен характер, ставаш някой друг.

Един от полицаите по време на разпита ме попита от какво се влияем, от филми ли… Като върна лентата назад, приятелите ми наистина гледаха много филми и всички бяха на подобна тематика. Сами се надъхваха, а на мен все ми звучеше като майтап тази работа. Основно липсата на пари ражда подобни идеи за на пръв поглед лесни печалби. Казината също са причина да се търсят начини за набавяне на средства. Взел тайно пари от родителите си с идеята да ги умножи, губи ги, след което търси бърз начин да ги върне обратно. Така възникват идеите за подобни неща.

Разкайвам се много, че се подведох, и знам, че това няма да се повтори.

Не е това животът ми, възпитанието ми е друго

Вътре има хора, които още там мислят какво да направят, след като излязат, и как да го направят така, че да не ги заловят. Да го измислят по-добре... Има хора, на които дори не им пука, че са там. Хранят ги, поят ги и самите те си казват, че са доволни… това е типично за по-възрастните. Разхождат се в една стая, предназначена за разходки, и това им стига.

Имаше и деца, задържани за убийство на бездомник. Не им пукаше. Минало било за тях. Свършило. Не съжаляват, не се разкайват...

Не съм разговарял с никого там, но се чуваше кой какъв е и за какво е вътре. Повечето бяха задържани заради наркотици.

Не съм чул някой да се разкайва. Имаше такива, които се ядосваха, че са ги хванали, но не и за постъпката си. Всеки смята себе си за невинен и твърди, че нищо не е направил. Мястото ми не беше там.

Занапред ще уча. Поработих, забърках се в беля, видях другото лице на живота... Понесох си последствията от грешката и... Искам нормален живот.

Мариана Стойкова