Староверци посрещнаха Нова година в с. Казашко (СНИМКИ)

Староверци от село Казашко, които са наследници на едни от първите руски заселници в България, посрещнаха Нова година на 14 януари. По стара традиция с автентични възстановки на обичая те обикаляха къщите на селото и хвърляха в дворовете им шепи с жито и царевица за успешна година.
В селото на северния бряг на Варненското езеро живеят близо 400 потомци на някогашните донски казаци староверци. Неговите жители поддържат традицията и празнуват по Григорианския календар.
Според преданията село Казашко е основано от староверци, дошли от Северна Добруджа и Мала Азия през 1901 година, като за негов основател се смята Матвей Русов, пристигнал от Румъния. Първоначалното име на селището е било Казашка махала, а през 1953 г. то получава днешното си име - Казашко. Първите руски поселения са от т. нар. староверци, избягали от Русия по време на църковните реформи през ХVІІ – ХVІІІ век. Интересното е, че в селото не се пуши на публични места, защото се смята за грях. Не се одобряват разводите и женитбите с друговерци.
В България има само още едно такова село - Татарица край Айдемир, Силистренско. Много от зетьовете и снахите в Казашко са от там. Основният поминък в тези села е рибарството. Затова и гонените от реформите казаци са избрали бреговете на Варненското езеро за свой втори дом. Според обичая в църква се ходи само с традиционните носии, които се наричат шубки. Мъжете не се бръснат, а жените трябва да са с дълги коси и забрадени. Иконите също трябва да бъдат в църквата, а не в къщите. Характерното за църквите е, че нямат олтари. По-различни са и кръщенетата. При казаците кръщелникът трябва да се потопи целият под водата, бебетата пък се потапят на три пъти в купела, но най-късно до 40-ия ден от раждането им.

Снимки Пламен Гутинов