Ципът довел сексуалната революция

Всеки от нас, без да се замисли, би възкликнал: “Разбира се, че е прилично!”- и ще бъде прав. Невинаги обаче е било така. И не навсякъде...

Имало е времена, когато американските индианци са смятали белите хора за безсрамни, защото под панталоните си били... голи. Самите индианци носели под панталоните набедрена превръзка. Изобщо панталоните не спасяват от голотата, доколкото “разсъблечен” и “гол” са съвършено различни неща.

Древните римляни смятали панталоните за непростим разврат. Самата дума bracatus - “носещ панталон”- означавала едновременно “чужд” и “изнежен”.

През цялото Средновековие в модата на панталона се борели две тенденции - скромност и брутално желание за мерене по размерите на мъжкото достойнство. Компромисно решение станал панталонът, обтягащ гениталиите до най-малките анатомични подробности, прикрити отгоре с кафтан. При това периодически ту прекалено дългият кафтан се смятал за позорна женска дреха, ту прекалено късият - за разврат на границата на содомията.

Доста дълго време било прието гениталиите под панталона да бъдат прикривани с калъфи - гулфики. Те не само предпазвали скъпоценните мъжки части от всякакви превратности /например от убождане с шпага/, но и подчертавали размера им.

През ХVIII и началото на ХIХ век на мода били прекалено тесните панталони - лосини /от кожа на лос/. Обличали ги само мокри и те изсъхвали направо върху тялото. Това по-скоро напомняло изтезание - в сух вид лосините ставали безумно тесни и да се ходи с тях било мъчително болезнено. Но красотата изисквала жертви и мъжете героически понасяли всички мъчения. В резултат на това много офицери например страдали от претъркване на кожата, но не се предавали.

Чак до ХIХ век приличните мъжки панталони се връзвали на хълбока. И за да може мъжът да уринира, трябвало да ги смъква чак до коленете си. Практично решение на проблема било дадено в началото с демократичните модели панталони. Междинен вариант бил така нареченият матроски катинар - две закопчалки отляво и отдясно. При разкопчаване се образувал широк отвор, който лесно можел да се разтвори. Явно идеята да се постави закопчалка на най-интересното място се струвала прекалено безсъвестна дори на грубите матроси.

През целия ХIХ век панталоните с обикновено закопчаване постепенно се измествали от най-различни други варианти. Изглежда срамежливостта била преодоляна в момента, когато панталоните станали достатъчно широки, а закопчалката вече не изглеждала предизвикателно. Въпреки това костюмът с фрак още дълго време изисквал традиционен панталон със странично закопчаване. Такъв модел панталон може да се носи в тържествени случаи до ден днешен, но само с фрак.

Последното усъвършенстване на закопчалката станало през 1926 година, когато измислили да сложат на джинсите цип. Злите езици казват, че именно благодарение на бързата и надеждна работа на това устройство била извършена сексуалната революция. Сигурно така е било. А може би не...