Напълно откъснати от света: Какво знаем за сентинелците?

В средата на ноември в Андаманския архипелаг бе убит американският мисионер Джон Алън Чау. Мнозина в света за първи път чуха за съществуването на сентинелците. Що за племе е това?

Чау на няколко пъти е стигал със своето кану до островите Сентинел в Андаманския архипелаг, където живее напълно откъснато от света един малък островен народ. За да бъдат опазени сентинелците от непознати за тях заболявания, около острова има защитна зона, в която е забранено да навлизат външни хора. Американецът съзнателно е нарушил тази забрана и очевидно е бил наясно какви опасности го грозят.

„Казвам се Джон. Обичам ви и Исус ви обича" – с тези думи той се обърнал към коренните жители на острова. Така поне е записано в дневника на американския мисионер, предаден на местни рибари.

След като Чау оспял да оцелее след едно нападение на сентинелците, които го атакували с лъкове и стрели, той повторно се завърнал на острова. На 17 ноември обаче рибари открили неговия труп, заровен в пясъка. Какво се знае за този малък островен народ? Ето какво казва етнологът Кристоф Антвайлер в разговор с ДВ, цитиран от Дарик: 

Остров Андаман е индийска територия, но сентинелците не поддържат почти никакъв контакт с външния свят от десетилетия. Става дума за едно малцинство, което не се идентифицира с индийската държава. Изключително рядко се среща подобна изолация, като тази на островите Сентинел. Най-общо можем да кажем, че на нашата планета вече няма толкова изолирани народи - в смисъл на неоткрити култури.

Какви контакти с външния свят имат подобни народи?

Кристоф Антвайлер: Най-много познания имаме за народите, които живеят в джунглите на Амазония. Там съществуват над 100 групи, които в голяма степен живеят изолирано. Това обаче не се неоткрити народи, а такива, които някога са имали контакт с част от бразилското население. Много често опитът им е бил горчив и те съзнателно са се отдръпнали. А когато става дума за експлоатацията на природни богатства, например, контактите им с външния свят нерядко са били принудителни. Това е създавало много конфликти.

Обяснява ли това насилственото поведение на сентинелците?

Кристоф Антвайлер: Съществуват само предположения. Най-често се споменава, че през последните десетилетия и векове е имало конфликтни ситуации с хора, които са искали да се заселят там. Набива се на очи, че именно в региона на островите Андаман и Никобар често е имало насилствени сблъсъци.

Трябва ли народи като този на сентинелците да бъдат защитавани?

Кристоф Антвайлер: Това е труден въпрос, на който може да се отговори по различни начини, в зависимост от гледната точка. От гледна точка на човешките права и културното многообразие, малцинствата трябва да бъдат защитавани. В най-общия смисъл става дума не за съдбата на отделни индивиди, а за многообразието на човешкия живот изобщо. Този въпрос опира до различни етични и философски принципи. Лично аз смятам, че тези народи заслужават да бъдат защитени. От друга страна съм наясно, че тяхната защита не може да се осъществи чрез изолация. В един „музей“ винаги съществува опасност от непредвидим контакт с чужди хора. И този контакт често може да бъде много радикален, вреден и дори насилствен.

Четете още Сентинелите: Най-враждебните – нападат и изяждат всико, което ги доближи!