Какво означават старите български имена на месеците

Никога не е късно да научиш нещо ново. С това природно любопитство и любознателност преминавам през живота. Предполагам, и вие. Имената на месеците, които използваме днес, са дошли от латински и приличат на тези, които се използват в повечето европейски езици. Това е станало с утвърждаването на общ календар. В миналото българите използвали и други наименования за месеците. Някои от тях са свързани с най-характерния за месеца празник, а други с промените във времето и природата през този период на годината. Не храня илюзии, че ще върнем някога тези имена на месеците от годината в официалния ни календар, но е добре да ги знаем. Вероятно за някои от тях ще се досетите на кой месец съответстват. Имената на месеците на старобългарски са: ПРОСЕНЕЦ, СЕЧЕН, СУХИ, БРЕЗОВ, ЦВЕТЕН, ИЗОК, ЧРЪВЕН, ЗАРЕВ, РУЕН, ЛИСТОПАД, ГРУДЕН, СТУДЕН.

Заради липсата на достатъчно източници, за имената на месеците на прабългарски език има само предположения според откъслечни източници. Един от малкото посветени наши автори, докосвали се до писмени паметници край езерото Исък Лул, в днешен Киргизстан Христо Милков* потвърди, че вероятно месеците на предците ни, дошли от степите на Азия са звучали така:

Алем/ тутом/ читем/ твирем / вечем, сретен / шехтем /сетем /есем /девем /елем /елнем/ алтом, алтем

Януари, кръстен на римския двулик бог Янус е ПРОСЕНЕЦ, означава нарастването на деня.

Февруари, идва от празника на очистването на тялото febria, в българския календар се е наричал СЕЧЕН, спомнете си Малък Сечко, въздухът сече, реже.

Март, месецът на бог Марс, на лат. Martius, в нашата традиция е наречен месец СУХИ.

Април има българското съответствие БРЕЗОВ. Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период. На латински месецът е Aprilis от “aperio” – откривам.

Май по нашите земи се наричал ТРЕВЕН, още и ЦВЕТЕН, защото това е времето на растежа на тревата и цъфтежа на дървета и цветя. В Рим той приема името на божеството на растежа Maius.

Юни е наречен ИЗОК. Така се наричали скакалците, които нападали посевите. Латинското съответствие на този месец е Iunius. Предполага се, че е посветен на Юнона – богинята, покровителка на раждането.

Юли е ЧРЪВЕН и е приел наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя. В чест на Цезар този месец в Рим се нарича „Iulius”. По-рано неговото име било „квинтил”. Думата означава пети месец, като се брои от март.

Август е наречен ЗАРЕВ от глагола рева, зарева. Това е периода на разгонването на елените. През това време те издават специфични ревове. В римския календар този месец е посветен на Август и се нарича Augustus. По-ранното му име е sextilis (секстил) – шести месец от годината като се брои от Март.

Септември в българския календар се наричал РУЕН. Така се наричало растението смрадлика, което цъфти през есента. В Римския календар този месец се нарича September и означава редно число.

Октомври е ЛИСТОПАД, заради падането на листата на дърветата, в римския календар това е осмият месец - Octobrio.

Ноември е наречен ГРУДЕН, заради това, че земята през зимата е скована и става на грудки от студ, съответно деветия месец според римското название - Novebrio

Декември няма нужда от обяснение – той е просто СТУДЕН.

Годината е орбиталният период от време на Земята, движеща се около Слънцето. За наблюдател на Земята това съответства на периода, необходим на Слънцето, за да завърши 1 обиколка през зодиака по протежение на еклиптиката. Съществуват различни видове години за различни видове нужди. В астрономията широко се използват сидерична и тропическа година. В български език още се ползва синонима на година, дошъл от по-стари времена – лето. Оттам произлиза и думата столетие.

*Христо Милков е автор на историческия роман „Между светлината и мрака“.

Ели Маринова

снимки авторът