IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
Варна 10°
Живот
08:49 | 15 януари 2019
Обновен: 13:31 | 27 ноември 2020

Непознатата история: Управлението на Жеко Жеков

За миналото на Варна и управниците й през погледа на Христо Мирски

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Управлението на Жеко Жеков

ЖЕКО ЖЕКОВ – КМЕТ НА ВАРНА в периода 27 април 1896 г. – 13 април 1899 г.

 

 

През 1932 година във „Варненски общински вестник“ започва да излиза една много интересна поредица от статии с автор Христо Кръстьо Мирски, общински съветник. Авторът е син на известния в миналото виден варненски общественик, народен представител и кмет Кръстьо Мирски. Христо Мирски е завършил Мъжката гимназия във Варна. Университетското си образование по право започва в София и завършва в Загреб през 1910 г. Работи като адвокат и се занимава активно с обществена и политическа дейност. Участва в Балканската и Първата световна война. Член е на Демократическата партия и на нейните органи. Избиран е многократно за общински и окръжен съветник, за народен представител, за председател на благотворителни, спортни и културни дружества. През 1923 г. е назначен за председател на Тричленната комисия и се заема да стабилизира финансовото положение на общината. Христо Мирски е познат на варненци и като журналист. Проучва историята на Варна и често във вестниците се срещат негови статии.


През 1928 година създава за вечерното издание вестник „Варненска поща“ поредица от материали, чийто преработен вариант четири години по-късно става основата на рубриката „Миналото на Варна и управниците й“.


Според Христо Мирски да се помни и знае делото на тези, които са били начело на града през годините, е важно, защото „благоустройството на един град в широк смисъл на думата, не е една отделна откъслечна дейност на един само управник, а резултатите на съвокупната дейност на много управници, които са работили с желание да се допринесе нещо за благото на града. Нашият град е бил щастлив, че още в първите дни след освобождението, а и после в продължение на дълги години, е имал подготвени, предприемчиви, предвидливи и работливи управници, които са чертали политиката, която требва да се следва с оглед издигането му във всеко отношение. …………..

 

ХРИСТО МИРСКИ – председател на Тричленната комисия през 1923 г.
 

 

 

Нека не се забравя миналото, което може да служи за поука на мнозина! 

Лошото нека не повтаряме, а на доброто да подражаваме и да се стремим за създаване повече блага за Варна.“ (вестник „Варненски кореняк“, бр. 23 от 18 юни 1937 г.)


Интересно е, че въпреки опитите си да остане безпристрастен и обективен анализатор по отношение дейността на кметовете, за които пише, Христо Мирски вкарва и доста личен елемент в тези анализи. 


Първият от поредицата материали в рубриката „Миналото на Варна и управниците й“ е посветен на Жеко Жеков, кмет на Варна в периода 27 април 1896 г. – 13 април 1899 г. Малко хора знаят обаче, че когато през 1906 година, по време на втория мандат като кмет на града на бащата на Христо Мирски – Кръстьо Мирски, група общински съветници правят опит да бламират кмета, именно Жеко Жеков е бил посочен да заеме мястото му („Бламирането на кмета К. Мирски от общинския съвет“, вестник Свободен глас, бр. 26 от 16 юли 1906 г.) и въпреки че „Блама на г. кмета Кръстьо Мирски не се одобри от Министерството на вътрешните работи“ (вестник „Свободен глас“, бр. 31, 20 август 1906 г.), оставката на 8 съветници била приета. Съветът останал да работи с останалите 12 души и Мирски подава оставка. Този факт не е за пренебрегване, когато четем

 

материала, който Христо Мирски е посветил на управлението на Жеко Жеков 

Статията е публикувана в бр. 283 от 17 август 1932 г. на „Варненски общински вестник“:


„На 22 октомври 1897 г. било решено да се настои пред правителството за опростяване дълга от 100 000 лв., направен по постройката на Съборната църква (Катедралата – б.а.), тъй като планът бил даден от княз Александър I и некои от неговите министри и тъй като без техното настояване тя немало да струва толкова.


На 17 ноември същата година бил натоварен кмета да изкаже благодарност към руския император чрез руския вицеконсул Черкавски за подарените на съборната църква 4291,91 лв., а също и на Черкавски за изходатайствуване на помощта.


На 20 февруари: 1898 г. е било разгледано искането на военните, за да се отстъпи на морската флота за постройка на казарма и арсенал местото между приморската градина и Ени-куле. Искането не било уважено, а е решено да се отговори, че ще се определи за целта друго место към Карантината". 


На 12 юни с.г. е разгледана молбата на предприемача на морските бани, с която е искал да му се разреши да употреби старите две морски бани за женски, а новопостроените за мъжки.


Съветът, като взел предвид, че според новата форма на приморската градина към старите бани разстоянието било много съкратено и според положението на градините тия бани са били съвършено открити и изложени отблизо на погледите на разхождащите се в тая част, то в интереса на обществената нравственост не уважил искането на предприемача.


На 6.X. е било решено да се приложи за Варна правилника за слугите в София, утвърден с указ от 11.III. 1898 г.


На 24.X. с.г. е било отхвърлено искането на Главната Дирекция на Телеграфите и Пощите за отпускане от общината място за постройка на пощенско здание.


На 15.I.1899 год. било решено да се поднови контракта с градинаря Антон Новак за още три години, считани от  1.IV., като е била взета пред вид голямата деятелност, която той е развивал за благосъстоянието на градината.


На 23.XI. с. г. бил натоварен кмета да представлява общината при погребението на княгинята Мария Луиза и да поднесе венец от страна на Варненските граждани.


На 9.ІІ. с. г. била разгледана молбата на Македонското д-во за отстъпване място за салон. Решено било да се отстъпят  770 88 кв. метра в IV уч. при окръжната железарска работилница между Съборната църква, Кадър баба и старата ветеринарница при условие, ако се разтури дружеството, имотът да остане общински.


На същата дата било решено да се отстъпи на Българското църковно настоятелство 1217 кв. метра между ул. „Нишка“ и ІІ линия за съграждане параклис — църква — за увековечаване паметта на първата българска княгиня Мария Луиза.


На 26.ІІ. с.г. е отстъпено место за построяване погранични постове между католическите гробища и приморската градина.


На 26.ІІІ. е била разгледана молбата на д-во „Странджа“, с която е искано от общината да се отстъпи место за постройка на локал, който да служи за повдигане духа на всички преселенци за сдобиване одринско със свобода. Съветът решил да се отговори, че дружество „Странджа“ требва да влезе в споразумение с македонското дружество“.


След това  Христо Мирски решава да даде и „некои сведения“ за периода на кметуването на Жеко Жеков, като се съсредоточава върху грамажа и цената на хляба, а целта на публикуваните в табличен вид данни има за цел да покаже 


как е поскъпнал „насъщният“, 

защото дори и в годините, когато е запазил цената си, това е било за сметка на грамажа. Важно е в случая да си припомним, че по това време цената на хляба се е определяла с решение на общинарите и е влизала в сила след кметска заповед.

 

ТАБЛИЦА С ЦЕНИТЕ И ГРАМАЖА НА ХЛЯБА по време на управлението на Жеко Жеков.

 


 

По-нататък Х. Мирски продължава с разказа за най-важните събития от кметуването на Жеков по дати:


„На 7.IV. 1897 г. било решено да се купи валяк за шосе.


От протокола с дата 27.V. 1897 година виждаме, че наема за три години от баните бил 30 952,80 лв.


На 18.VI. с.г. била назначена комисия за събиране помощи за бедствията от наводнението във Варна.


От протокола с дата 11.VII. с.г. виждаме, че от наводнението новите женски бани били засипани.


На 16.VII. с.г. било решено да се определи един квартал в частта между града и новата циганска махала за настаняване циганите от Кадър-баба - 50 семейства за благоустройството и хигиената на  Кадър-баба.


От протокола с дата 3 ноември 1897 г. се вижда, че били фотографирани с археологическо значение: старата казарма, старата болница, табията „Кадър баба", цитаделя и местността


около Таш-кьопру. (В средата на XVIII век на мястото на днешната Сточна гара, покрай южната част на крепостната стена на града, през реката е бил построен здрав каменен мост. Той бил наречен  Таш-Кюпрю-Капусу - Каменният мост – б.а.)


На същата дата е било решено да се забрани по улиците търговията с разни манифактурни, колониални и други стоки. 

 

По улиците се е разрешавало продаването само на овощия, 

зарзават, мляко, халва, боза, разни гевреци, сладолед и лимонада. 


Отъ протокола съ дата 17 април 1898 г. се вижда, че за пръв път във Варна са почнали да работят трамкари на които цената за превоз била определена от общинския съвет. (Какво е трамкар? Това е най-логичният въпрос, който днес бихме си задали, като прочетем това сведение. Според Константин Иречек „Трамкарите, както ги нарича местното население, представляват карети с прозорци, които през лятото се махат за проветрение и се теглят от 3 дръгливи коне“. Т.е., с  това нововъведение е поставено началото на градския транспорт във Варна – б.а.)


На 15 май с.г. било решено да се купят 500 малки фенерчета, които да служат за осветляване на града при разни тържества. 


От протокола с дата 10 ноември 1898 г. се вижда, че в IV и V участъци е имало 7 кладенци за обслужване населението“.


В заключение Христо Мирски не пропуска да отбележи, че „От протокола с дата 25 юни 1898 год. виждаме, че през времето на Жеко Жеков дълга на общината възлизал до 500 000 лв.“

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още Непознатата история: Болестите, които лекува Варна

Непознатата история: Проституция, алкохол и полиция

Коментари

Новини Варна