Варненци са сред най-ниските и слаби българи

Мъжете във Варненско са по-леки и по-ниски от средното за страната. Варненки също са с по-леко тегло и освен това имат по-малки гърди. Това показват резултатите от мащабно антропологично изследване на населението в страната, проведено от Института по експериментална морфология и антропология към БАН.
Учените са изчислили, че средното тегло на българина е близо 78 килограма. Съвременната българка пък тежи малко над 65 килограма. Нашенецът е висок средно 171,5 см, а нашенката - 156.
Мъжете в област Варна са високи средно 170,7 см и тежат средно 76 кг. Със среден ръст от 159 см и тегло 64,3 кг дамите във Варненско също се нареждат сред по-елегантните българки. Варненки обаче се отличават с по-малка гръдна обиколка - средно 81,7 см при средно за страната 82,4. С най-големи гърди се оказват жените в Монтана - 84,3 см.
Антропологичната характеристика на съвременните българи показва, че с най-голямо тегло са жителите на област Монтана. Най-ниски пък са мъжете в Русе и жените в Хасково, отбеляза пред Дарик радио проф. Йордан Йорданов от Института по експериментална морфология и антропология.
Видният наш антрополог е ръководил мащабното изследване. То показва още, че около 80 на сто от населението на страната е тъмнокосо, тъмнокожо и тъмнооко. Истински русите жени са съвсем малко и са най-много в столицата. Във Варна истинските блондинките са по-малко от 2 процента, а около 6 на сто са тъмнорусите жени. Мъжете блондини са още по-рядко срещани.
Като цяло българите заемаме идеалното средно място в Европа по много показатели. В златната среда сме по ръст и по тегло. Съвсем малко сме над нормата на охраненост по индекса за телесна маса. Ръстът ни е сравнително добър - в границите на високия ръст. Фигурата на българина може да се обобщи като пропорционална, като и тук сме в златната среда на Европа.
Проучването обхваща близо 5300 души от 154 населени места, разпределени равномерно в страната. Анализирани са почти по равно мъже и жени на възраст между 30 и 40 г., когато спират процесите на растеж и не са започнали процесите на стареене. От всеки проучван индивид са снети над 320 антропологични показателя. Проучването е проведено в края на 20-и век, като е третото голямо антропологично изследване на населението от началото на миналия век досега.