Шизофрения - лечение в болницата и извън нея

Поставянето на сериозна диагноза като Шизофрения е естествено да предизвика известен шок у пациента и близките му. Това е нормална реакция, от която обаче вместо с отрицание трябва да се излезе с възприемане и разбиране. Реалистичният поглед над ситуацията е важна основа за борбата със заболяването, отбелязва Puls.bg.

Факт е, че шизофренията нерядко налага до хоспитализиране на пациента в лечебно заведение – това почти винаги е необходимо при новооткритите случаи. Факт е още и това, че заболяването налага продължително лечение с медикаменти, понякога за цял живот. Но по тези изисквания шизофренията не се отличава особено, защото голям брой са болестите, изискващи периодични хоспитализации и доживотна медикаментозна терапия.

Болнично лечение – кога се налага?
 

Сред хората се носят неясни и мъгливи представи за отдалечени лечебни центрове за психично болни, където пациентите като че ли са настанени повече за изолация, отколкото за лечение, животът им е нерадостен и самотен, а датата на „освобождаване“ е в необозримото бъдеще.

Крайно време е тези представи да бъдат разбити, защото са погрешни и само вредят.

Кога едно хронично заболяване изисква прием в болница? Много често това се налага при диагностицирането му, с цел прецизиране на проявите и в случаи на обостряния. Това важи в пълна сила както за заболяване на сърдечносъдовата система, така и за психично заболяване като шизофренията.

Хоспитализация на пациенти, страдащи от шизофрения, се изисква обикновено при новооткрито заболяване с цел отхвърляне на други възможни причини за симптомите и за стабилизиране дозировката на антипсихотичната терапия. След това прием в болница може да бъде необходим в случай на:
 

- Необходимост от специални медицински процедури като електроконвулсивна терапия;

- При агресивно или автоагресивно поведение, което може да създаде опасност за пациента или околните;

- Когато има опасност от суицидно поведение;

- Когато пациентът не може да се грижи достатъчно добре за себе си;

- В случай, че страничните ефекти на терапията са сериозни – за съжаление, колкото и добре да е прецизирана терапията, това невинаги е възможно да се избегне.

Тоест, страдащият от шизофрения човек не се „прибира“ в болницата, било то против волята му или не, без причина, а с една основна цел – грижа за подобрение качеството му на живот.

В днешно време тенденция е хоспитализациите да стават все по-кратки, като лечението постепенно се измества към звена за извънболнични грижи и обслужане в общността.

Целта на болничното лечение не е да освободи обществото от болните, а да помогне на засегнатите и те да успеят да се завърнат сред своите приятели и семейство.

Какви са възможностите за извънболнична подкрепа?
 

Съществуват дневни центрове – места, подходящи за пациенти, които не отговарят адекватно на терапията и имат остатъчна симптоматика. В тези места психофармакологичното лечение се комбинира с психосоциална рехабилитация. Пациентите ги посещават денем през делничните дни, а вечер и през почивните дни могат да бъдат у дома. Обикновено честотата и продължителността на посещенията се адаптират според индивидуалните нужди на пациента.

Клиники за извънболнични грижи – това са местата, на които се следи за редовното приемане на терапията и се полагат усилия за своевременно установяване и превенция на рецидивите. На тези места се предлагат фамилни програми и специални обучителни програми за трениране на социалните умения и когнитивната рехабилитация.

Фамилната терапия, комбинирана с добра лекарствена схема, намалява рецидивите на болестта. Тя е полезна и за близките – обучението за същността на заболяването поставя добра основа за осъзнаване нуждите от продължитлени грижи и изграждане на реалистични очаквания. В крайна сметка това повишава сътрудничеството в лечението както на пациента, така и на цялото му семейство.

Когнитивната терапия цели да повлияе абнормните мисловни процеси, присъщи за заболяването. Работи се върху уменията за преработване на информацията – внимание, памет, мислене. По този начин се стреми да се променят абнормните мисловни схеми, водещи до налудни идеи, халюцинации и реакциите на пациента към тях.

Психосоциалната рехабилитация  има за цел да се насърчава социалната реинтеграция и самостоятелния начин на живот, както и окуражаване на професионалното развитие. Целта е пациентът да бъде реинтегриран в неговата общност, вместо да бъде подложен на отделяне и изолация. 4364

Четете още: