Снимката е публикувана в бр. 13 от 15 август 1938 г. на „Варненски общински вестник“.
Преди 80 години в края на март 1939 г. Варненският градски общински съвет приема окончателно на трето четене бюджета на общината за 1939 г. който, както съобщава в броя си от 1 април с.г. „Варненски общински вестник“, е „надлежно утвърден с постановление на министъра на вътрешните работи №1591 от 4 февруарий т. г. Той вече е влязъл в сила и общинските разходи и приходи се извършват по него. Приходната му част възлиза на 62 700 000 лв., толкова е и разходната. Това е бюджетът на един град, който брои 70 183 жители, а заедно с придадените към него села Царево (1602 ж.), Галата (934 ж.), Звездица (582 ж.), Надежда (459 ж.), Казашка махала (258 ж.) образува една община от 74018 души“. В този бюджет било предвидено 3 600 000 лв. да дойдат от дейности, свързани с курорта, и кметът на Варна Янко Мустаков и Общинският съвет продължават да работят активно за привличане на повече туристи в града.
Това е последното мирно лято на Европа. Само няколко месеца по-късно, на 1 септември 1939 година, хитлеристките войски ще навлязат в Полша и светът никога няма да бъде същият.
Но лятото на 1939 година е все още мирно и безметежно за хилядите гости на Варна. „Курортният град ходи на плажа и почива денем, а работи и „живее“ нощем“, разказва бр. 8 на вестник „Завой“, седмичник за култура, изкуство, критика и общественост, от 6 август 1939 г. „Когато електрическите слънца блеснат и дрезгавината отстъпи място на напоената с ослепителна белота светлина, когато въздухът се разхлади и пресният морски ветрец подуха, потокът от хора започва да тече по улицата, булеварда, морската градина.“
Но този човешки поток е особено обезпокоителен за пуританските нрави на патриархалното варненско общество, което, макар и близо 20 години да разчита на приходите от курорта, все още не може да свикне с „модната вакханалия“ и „свободните отношения“ на чуждестранните си гости.
Журналистите са най-непримирими
Материалите, посветени на „курортния живот и морала на гостите“, са изпълнени с остро порицание или в най-добрия случай с тънка ирония по отношение на тяхното облекло, поведение и нрави. „Правейки разходката си на хиляди километри далеч от Холивуд и от Найболсберг, вие можете да се блъснете в Грета Гарбо или Бригита Хелм. Не се учудвайте и не гледайте със зинали уста. Требва да свикнете с това. По-нататък курортистка некаква от Германия с разголен гръб и по къси панталонки, чука бързо, с дървените си сандали, по тротоара. Ако съдите по грима и „облеклото“ й, сигурно ще сбъркате. Тя не излиза от баните. Не. На плажа и на улицата е все същата. А по-надолу, друга една в дълги мъжки панталони, с цигара в уста, хванала „приятеля“ си под ръка, тича по асфалта. Вървя с приятеля си и се оглеждам като всички други. Обхванат съм от вълнение при гледката на този парад на мъже и жени които се притискат, блъскат, извиняват и отминават. Жени, разхождащи се, жени... Осемдесет на сто са жени. Нема нужда от специален подиум за избор на „царица на плажа“, тук са всички кандидатки: мис Германия, мис Полша, мис Югославия, мис София, мис Варна... Въздухът е тежко напоен с разни парфюми, примесени със слаб мирис на женска плът“, пише с горчиво възмущение авторът на материала във вестник „Завой“.
Подиум обаче е предвиден.
V-ти областен селскостопански културен и национален събор от 25 до 30. VIII. 1939 год. в гр. Варна. Програмата по дни включва: посрещане и настаняване на участниците, заря с церемонии на площада пред Катедралния храм, Благодарствен молебен и освещаване на съборното знаме, съборна манифестация на Шуменска област, конкурс за национални носии и морска феерия. От 26 до 29 август представления във Варненския театър на народни цени.
Конкурсът „Царица на плажа“ се провежда по-най-тържествен начин
Зеленина обвива моста на Централните бани. За специално поканените гости са предвидени пейки на самият мост, а цялата останала публика гледа от плажа. Първата площадка на моста (до кулата) е отредена за журито, което има отговорната задача да избере „Царицата“. Фирми от Варна, София, Русе и Пловдив осигуряват подаръците за победителките – дрехи и чанти с българска бродерия, парфюми с прочутото розово масло и други тоалетни принадлежности. Вечерта в Морската градина се устройват грандиозни увеселения в чест на красавиците. Именно през това последно мирно за Европа лято за първи път варненка печели титлата. Таня Киселова е по това време на 18 години и освен короната, моралните критики на съгражданите си и клюките зад гърба си, получава още пътуване до Цариград, копринен костюм с българска бродерия и парфюм от заводите „Чилов“. Вестниците пренебрегват триумфа й, защото погледите на всички са насочени към откриването на „V-ти Областен селско-стопански, културен и национален събор“, събитие, за което кметът Янко Мустаков се обръща със специален „Апел“ към варненското гражданство, отпечатан в бр.10-11-12 на „Варненски общински вестник“ от 30 август 1939 г., в който между другото се казва: „Отворете сърдцата си, съграждани, приемете с присъщата ваша гостоприемност и братска любов нашите желани гости, с радост в техните души и направете пребиванието им между нас незабравимо и възторжено! Нека чрез неразривна искрена любов на брата от града към брата от селото изградим мощната гранитна основа за благоденствието на целокупния български народ и величието на България, под мъдрото ръководство на Негово Величество Борис III — Цар на Българите!“
В противовес на „плажните забавления“ като част от събора е организиран
конкурс за най-хубава национална носия
Ето какво се разказва за него в същия извънреден брой на вестника:
„На втория ден, 28 август, св. Богородица, преди обед съборяните имаха време да си отпочинат добре, за да се приготвят и нагиздят с пъстрите си премени за състезанието на носии, в морската градина. От 3 часа колоните с облечени празнично селяни и селянки по околии и общини, с плакати и знамена се отправиха пак по същите улици за Морската градина. Участвуваха само облечените в селски носии селяни и селянки. Когато стигнаха в морската градина всички се събраха в баните, на самия плаж, в първото женско отделение. Тука бе най-интересният момент от целия събор, най-красивото и пищно зрелище, което тоя събор можеше да даде. Всички носии, всички накити, всички премени, всички кафтани, блузи, елеци, престилки, накити, събрани в едно, на едно место, носени от три хиляди съборяни — селянки и селяни. Това бе най-великолепното видение, най-чудният букет на събора, неговото сърдце символ.
Удивени бяха всички зрители, между които имаше и много чужденци, които бързаха да фотографират предните носии и премени, хубавите селски девойки и напети момци. Това беше един кошер, от който се рояха живи човеци, хубави български чада в най-пъстрата премена, в най-отбраното облекло, каквито човек може да си представи.
Един незабравим ден, една незабравима гледка. След това по околии групите се изтегляха, отиваха в другите отделения откъдето се изкачваха на специалния мостик, пред многобройно жури, което требваше да премира и избере най-хубавата мъжка и женска премяна, най-добрия кавалджия, най-добрата певица на народни песни.
Състезаваха се всички околии, но най-трепетно и очаквателно се проявиха Провадийската с вълчидолските носии, Новопазарската с петмогилските от възморови блузи и тъмно кафеви кафтани у жените, Кубратската с тетовските женски носии, между които два цели червени кафтани с широки джобове, черешовските — червени поли с бели линии и червени елеци, а най-вече Русенската с блестящо ярките цветове и торлашките полски носии от разградско, поповско и кубратско! Цели 6 часа трая конкурсът, съпровождан от музика. Хиляден народ се бе струпал около баните и в градината, за да наблюдава.“
Грандиозното изложение измества фокуса на журналистите от летните забавления към величествения парад на селскостопанските производители и техните цветни носии. Така и не успяваме да разберем какви мисли и чувства вълнуват осемнайсетгодишната Таня, първата варненка, спечелила короната на „Царица на плажа“. Те със сигурност са били по-силни и по-противоречиви от споделените една година по-рано пред репортер на „Варненски общински вестник“ вълнения на нейната предшественичка от Югославия Олга Чолакович и нейните подгласнички. Все пак Таня Киселова печели титлата в родния си град и се подлага доброволно на одобрението, критиките и/или подигравките на своите съседи. Но за съжаление ще се наложи да задоволим любопитството си с това, което ни предлага бр. 13 от 15 август 1938 г. на „Варненски общински вестник“. Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години:
„Настъпи изборът за Царица на плажа 1938 г.
Интересът във всички се повиши, защото тук се влагаха вкуса и разбиранията не само на журито, но и на публиката, която предварително бе си определила симпатиите към тази или онази кандидатка.
Тези симпатии често се превръщаха в гласни настоявания и провиквания, смущавайки журито, което се принуди да помоли по високоговорителя публиката и я прикани към спокойствие.
Този най-сериозен избор продължи повече от половин час. Всяка кандидатка, уверена в своя успех, нетърпеливо изчакваше думата на журито.
Най-после след нетърпеливост и от страна публиката бе обявена за царица на плажа г-ца Олга Чолакович — югославянка, и нейни асистентки г-ца Снежинка Николаева и г-ца Маги Елиот.
Изборът се посрещна с многократни аплодисменти. Те се превърнаха в буря, когато избраничките се явиха повторно на подиума.
Запалени изборджии от плажа не се стърпяват и още когато избраничките беха на подиума, подаваха им ръце за поздрав. Фоторепортьорите непрестанно щракаха своите апарати. Не беха малко и любителите, които искаха да имат по една скъпа снимка.
Уморена от поздравления и очите на публиката, която жадно иска да се увери в хубостите на избраната „Царица“, ние успяваме да се доближим до „Царицата на плажа“ г-ца Чолакович.
— Едно интервю, г-це, за вестника, който носи името на града, където Вашата прелест бе оценена от всички.
„Царицата“ ни отговаря на югославянски: — Много сте ласкав и непринудено ме карате да говоря. Преди да ме питате за друго, ще ви кажа, че съм от Панчево, близо до Белград, на 21 години, студентка по философия.
— Надявахте ли се да бъдете избрана?
— Не ми е минавало през ума, че ще стана варненска „Царица“. Взех участие в избора по настояване на мои близки.
— Какви желания имате в живота?
— Много деликатен въпрос ми задавате.
Бих желала да остана добра и да запазя красотата си, която намери обща похвала. Това не го правя от женска суетност, но от едничкото желание да бъде света по естетичен. Аз обичам красотата в живота, защото тя облагородява човека. Сега мога да се върна в родината си още по доволна, че станах „Царица“ в една братска страна, и наред с възхищението си от красивия ви град и хубавата страна ще отнеса и своята радост на избраница. От днес аз още повече обикнах България и Варна като най-хубав морски курорт.
Разговаряхме и с асистентките на Царицата.
— Кажете г-ца Николаева нещо и за вас.
— Родена съм в София, дъщеря на полковник Николаев. Аз съм едва 17 години и ученичка в немското у-ще. Минавам за осми клас. С голямо стеснение, още повече като ученичка, се явих на избора, без да очаквам тоя успех. Обичам много да танцувам и да спортувам. Страстно обичам ездата. Веднъж си чупих главата по този спорт и от тогава вече яздя контрабанда.
— Какво мислите да правите, като свършите училище?
— Имам желание да следвам медицина, но още по-хубаво ще бъде, ако ми излезе късмета и се омъжа.
Разговаряме и с втората асистентка г-ца Маги Елиот.
— От 16 юний съм на летуване във вашия прекрасен град. Ние англичаните имаме много морета, но във вашето има много чаровност и красота, която ми допадна. Родена съм през 1921 год. Летувам тук със семейството си и защото ми хареса вашия град, вярвам, че ще остана до края на сезона. Аз обичам много морето и сега съм още по-доволна, че ставам асистентка на морската „Царица“.
След избора на „Царицата на плажа“ любопитството на народа взе още по големи размери. Алеята в морската градина от баните бе буквално задръстена от народ. Само с големите усилия на полицията бе запазена една пътечка, през която се очакваха да минат избраничките. Същият наплив на народа бе и по бул. „Сливница“…
Същата вечер в Морското казино в чест на красавиците бе устроен грандиозен бал с литературно-музикална програма , изпълнена от именити артисти чужденци и българи, летуващи във Варна.
В чест на избраничките също така бе даден чай на терасата на централните морски бани.“
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Четете още: