Защо Авицена се смята за гениален лекар

Едва навършил 17 години, той е извикан в двореца на емира Нух ибн Мансур, който от дълго време страда от мистериозно заболяване, пред което придворните лекари се оказват безсилни

Абу Али Ал-Хюсеин Ибн Абдалах Ибн Сина, известен още като Авицена е персийски лекар, учен, философ, поет, музикант и естествоизпитател. Роден е през 990 година от н.е. в околностите на персийския град Бухара. Той оставя след себе си около 50 труда по медицина, 30 от които са стигнали до наши дни.

Още от съвсем ранна възраст, Авицена показва завидни способности и неговите родители се преместват в града Бухара, за да получи той добро образование. Там дарбите на младежа предизвикват приятна изненада сред научните среди. Авицена изучава основни понятия на Евклид, с което приключва основното си образование. Той учи с огромно желание, без почивка, винаги повече от това, което му преподават. Той се бори с умората и съня с помощта на виното. Един порок, който запазва до края на живота си, без никой да се осмели да му направи забележка.

Авицена постепенно започва да се увлича по медицината и философията, пише Puls.bg. Той започва да пише на 21 години. Около 240 съществуващи заглавия носят неговото име и вероятно са писани от него. Сред творенията му са книги в областта на математика, геометрия, астрономия, физика, метафизика, медицина, филология, музика и поезия.

Образованието на Авицена е белязано със забележителни открития. За първи път той забелязва ретината, описва заболяването менингит като състояние на възпаление на мозъчните обвивки, систематизира и дава характеристики на основните видове жълтеница, открива, че много инфекции могат да се предадат от майката на бебето през плацентата. Той е автор на способа да се отвори трахеята в случай на асфикция.

Едва навършил 17 години, Авицена е извикан в двореца на емира Нух ибн Мансур, който от дълго време страда от мистериозно заболяване, пред което придворните лекари се оказват безсилни. Той успява с точност да определи диагнозата му и да го излекува. Като награда, по негово желание, получава неограничен достъп до дворцовата библиотека на емира, считана за една от най-богатите в целия Близък изток. След падането на персийската династия на Саманидите, през 1004 г., за него започва период на странство в чужбина. Той никога не се завръща в родината. Именно по това време създава голяма част от научните си трудове.

Четете още: Защо Хипократ се приема за баща на медицината?