С маратонки и фотоапарат до Торино и назад

От 26 юли до 4 август т.г. в Торино се проведоха Европейските игри за ветерани с над 6500 участници от около 40 държави. Спортистите се състезаваха в над 30 вида спорт. България беше представена от 13 ентусиасти. Въпреки фаталното число,  представянето на българските ветерани може да се каже, че беше успешно, имайки предвид участието на такъв голям европейски спортен форум – в българската кошница за награди имаше от всичко по малко – злато, сребро и бронз…

Откриването на Европейските игри за ветерани.

Церемонията по откриването започна с пъстро шествие по улиците на Торино, духова музика и весели танци до площад „Кастело“, пред подредените по държави участници. Приветствия към ветераните поднесоха Кай Холм, президент на Международната асоциация на Мастерс игрите, Алберто Кирио – управител на региона Пиемонт, Киара Арендино – кмет на Торино, Марко Мароко – областен управител на Торино, и Фабрицио Бенинтенди – председател на организационния комитет на Европейските игри. След приветствията площадът се оживи от весела музика,танци, тук-там стари познати приятели си припомняха Игрите от 2013 г., други пък срещаха нови приятели. Тъй като Игрите са отворени за състезатели от цял свят, в множеството се мяркаха индийци, китайци, американци, японци…А над всички си извисяваше американец, който поразително приличаше на Шакил О’Нийл…, а може и да е бил Шак, като за всеки случай документирах запознанството. В един момент на пъстрото веселие изригнаха фойерверки от гирлянди с цветовете на българското знаме – бяло, зелено и червено…поспорихме с италианците, тъй като те твърдяха, че това е италианското знаме…но скоро стигнахме до консенсус – в небето над площада се вееха два флага – нашият и този на домакините.

Лекоатлетическите дисциплини се проведоха на стадион „Примо Небиоло“, на името на четвъртия президент на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации. На младини елитен лекоатлет, състезател в  дисциплината дълъг скок. Експрезидент на Международната федерация на студентските спортове. Той е един от организаторите на проведените универсиади от 1968 до 1984 г. Бил е шеф на Федерацията по лека атлетика на Италия, член на МОК. В Букурещ има улица на негово име, а в Италия се провежда периодично лекоатлетически мемориал „Примо Небиоло“.

Ще бъде голям пропуск, ако не споменем гордостта на „Торино“ – футболния гранд „Ювентус“, със забележителния нападател, португалеца Кристиано Роналдо. Една забележка – от миналата 2018 г. стадионът на клуба се именува „Алианц Арена“. Посещението на стадиона е задължително. Ще са необходими няколко страници, за да изразя впечатленията си от този бисер на футболната архитектура.

Редно е да отбележим с няколко думи и града, в който се намират тези спортни съоръжения… Торино – древен и красив, величествен и интелектуален, артистичен и богат на музеи, пазител на Христовата плащеница, но и пазител на много кулинарни традиции…Основан преди 2400 г. от келтското племе таурини. На италиански „торино“ значи „малък бик“, който и до днес е символ на града и стои на неговия флаг. Преди да стане дом на „Фиат“ и „Ланчиа“, Торино е седалище на Савойската династия, решила да го направи съперник на Париж и Виена. Не напразно го наричат „малкият Париж“.

Торино – град на крайностите, от едната страна е доброто и свещеното – бялата магия, а от другата страна сатанинското и дяволското - черната магия. Не случайно тук е традиция  да си купиш амулет или да направиш традиционния италиански жест срещу злите сили – свиваш пръстите на ръката си и оставяш да стърчат само показалеца и малкия пръст – пред очите ти изплуват рогата на дявола.

Торино – град с вкус на шоколад и лешник… и домакин на ежегодния фестивал „Чокола То“, както и родно място на една от най-известните шоколадови комбинации - тази с лешникови ядки, позната като „джандуя“.

Историята датира от времето на Наполеон Бонапарт, когато вносът на какао от Южна Америка бил затруднен.През 1852 г. шоколатиерите Пол Каферол и Микеле Проше проявили въображение и добавили към млечния шоколад паста от местен сорт лешници. А Пиетро Ферера през 1946 г. забъркал „нутелата“, наречена първоначално „паста джандуя“. Торино е родното място и на вермута – през ХVІІІ век Алесандро Мартини създава напитката вермут. Италия значи пица, паста, капучино… Ако в Неапол са пиците, то за Торино задължителни са напитките, сервирани в кафене „Бичерин“ (Cafe el Bicerin), едно мъничко заведение само с десетина маси, намира се на „Пиаца дела Консолата“ в историческия център на града вече 250 г. и все още е едно от най-популярните места в Торино.

Твърди се, че тук за пръв път се смесват кафе, мляко и шоколад в една чаша – прочутата напитка бичерин, която всеки почитател на сладкото и горчивото ще се радва да дегустира. Други изкушения в менюто са различните шоколадови вкуснотии, които се предлагат в магазинчето до кафенето. Тук може да намерите страхотен сладък подарък, който да отнесете у дома си. Зареден с шоколад, се отправям към храма на великата Божия майка – „Гранде Мадре дел Дио“, построен върху основите на светилище на египетската богиня Изида.

Двете женски статуи пред сградата символизират Вярата и Религията. На хълма над Торино се извисява базиликата на Суперга. В нея  са  гробниците  на  Савой-ските дукове, както и на много от кралете на Сардиния. Сред забележителностите на Торино е един интригуващ Египетски музей, открит през 1824 г., след като савойският  крал  Карло Феличе  придобива  5000 пред-мета  от френския генерален консул Бернардино Дравети.

След военната кампания на Наполеон в африканската страна през 1883 г. са добавени още 1200 предмета към колекцията. Изложбата представя предмети в хронологически ред от ІV век преди Христа до коптския период – ІІІ век от новото хилядолетие. Египетският музей на Торино се движи в орбитата на най-големите в света – Британския музей, Лувъра и Папируската колекция в Пергамона в Берлин. И пешком се отправям към музея на автомобилите. В него виждам фиатчета на повече от сто години, както и не толкова впечатляващи марки („Ролс Ройс“ например). Първата кола в Торино се ражда като трансформация на една карета от кралския двор, снабдена с парен котел, работещ с въглища, с която капитан Вирджилио Бордино е направил обиколка на пиаца „Кастело“ на 7 май 1854 г. Пиацата – сърцето  на  града, е заобиколена  от  всевъзможни,предимно кралски сгради. Палацо „Реале“ – палатът на Савойската династия, представлява безценна огърлица от архитектурни ансамбли, един от които са впечатляващите градини, проектирани от същия човечец, сътворил градините във  Версай. Единствената оцеляла „фотография“ на Исус се намира в Катедралата „Свети Йоан Кръстител“ (Дуомо ди Торино или Сан Джовани Батиста) – дом на пословичната Торинска плащеница, запечатала очертанията на тялото Христово… И от фотографията на Спасителя към мистерията на движещите се сенки. А най-добре тази мистерия се разкрива, когато се изправим пред Моле Антонелиана. Издигащата се на 167,5 м височина кула е неизменна част от небето над Торино. Строителството започва след обединението на Италия през 1863 г. и продължава до 1889 г. Все още води първенството за най-висок музей в света (Музеят на киното). Първоначално сградата е замислена като синагога, но преместването на столицата от Торино във Флоренция спира строежа. Музеят на киното е разположен на пет етажа. Разхождайки се из леко мрачния, но доста атрактивен интериор, ще се запознаете с всички основни етапи от развитието на киното – като техника и изкуство. С помощта на стъкления асансьор в центъра на сградата се стига до терасата на върха, откъдето се разкрива невероятна панорамна гледка към река По и Алпите…

Любителите на седмото изкуство, киното, имаха възможността  да се запознаят с творчеството на „най-италианския“ американски кинорежисьор – Мартин Скорсезе, по повод неговата 70-годишнина. Скорсезе е не само италианец по произход. В неговите филми се усеща духа и влиянието на най-добрите образци на италианския неореализъм - Пазолини, Роселини, Висконти, Фелини…

“Това са филмите, които са ме формирали и бяха за мен истинския живот“ – заявява именитият кинорежисьор. Да си припомним „Роко и неговите братя“ с Ален Делон и двадесет години по-късно „Разяреният бик“ с Робърт де Ниро…На един от петте етажа на киномузея на десетки екрани се прожектираха откъси от петдесетте филма на един от най-талантливите режисьори на всички времена. През 2007 г. е класиран на второ място в света след Алфред Хичкок. Същата година е сред стоте най-влиятелни личности в света…

GAM – още един бисер в огърлицата забележителности на Торино – Гражданската академия за модерни и съвременни изкуства. Основана през 1891 г., GAM e първият граждански музей на модерното изкуство в Италия. Неотдавна дисплеят на постоянната колекция беше реорганизиран, отдалечавайки се от традиционната тематична структура, съсредоточавайки се върху историята на галерията. Новата презентация разкрива развитието на модерното изкуство, изтъквайки ролята на Торино за неговото популяризиране в Европа… Когато за първи път през 2013 г. посетих галерията, пред нея беше паркиран велосипед, който днес изглежда по доста различен начин…