Непознатата история: Знатните поляци – част 2

Учебният кораб „Lwow“. Той е първият полски плавателен съд, който пресича екватора (август 1923 г.). През 1930 г. е предаден на полския военен флот, а през 1938 г.  отчислен и предаден за скрап. Снимки Wikimedia

През първата половина на миналия век Варна е била посещавана от редица знатни гости, всеки от които е бил натоварен със своя собствена дипломатическа задача. Миналата седмица говорихме за полските гости в нашия град и както загатнахме тогава, те далеч не са били последните.

„Варненски общински вестник“ от 16 ноември 1929 г. припомня за визитата на варшавския зам.-кмет Богуцки и припомня, че морската столица е българският град, към който поляците показват особен интерес.  Изданието отбелязва и факта, че след края на Първата световна война и възобновяването на Полската република взаимното общуване между двата народа е зачестило значително.

„Много български делегации и екскурзианти посетиха Полша и се възхищаваха от уредбата и енергията, с която свободолюбивия полски народ се е заловил да благоустроява и пресъздаде своята държава“ – пише още вестникът.

Година по-късно същото издание ни информира, че

във Варна пристигат полски и турски журналисти,

които са поканени на обща конференция от федерацията на българските журналисти. Те са пристигнали в града ни в началото на август и са присъствали на официален банкет в Морското казино заедно с всички официални лица от общината и голяма част от съветниците.

На въпросното събитие кметът Първан Боянов се обръща към присъстващите:

„Преди всичко благодаря от името на варненските граждани и българските журналисти за гдето са избрали Варна за своята среща с колегите си полски и турски журналисти, както и на последните за гдето са си дали съгласието за срещата именно тук.

Кап. К. Мациевич, командир на „Lwow”, през 1928 г.

Варненци особено ценят това внимание на представителите на пресата в трите страни, защото с това иде да се подчертае, че Варна, благодарение и на своето географско положение като един удобен път на сношения между трите страни, може да изиграе за сближаването им една голяма културна роля.

Вчера в речите на г. Силянов, г. Бопре, г. Хакъ Тарих и министъра на земеделието Григор Василев ясно се подчерта липсата на каквото и да е противоречие в интересите на трите страни, наличността на всички условия за тяхното сближение и  голямото значение, на което има и може да има пресата на тия страни за тяхното политическо, културно и стопанско сближение.

Солидарността на интересите: политически, стопански и културни – ето една предпоставка съществуваща де факто – за Вашата непрекъсната дейност за сближаването на трите страни“.

По-нататък в своята реч

кметът акцентира върху историческите връзки между трите народа

За турско-българската връзка той споменава набързо: „Повече от 5 века сме живели заедно и се познаваме добре. Ний и досега имаме в пределите си значително турско население и мнозина от нас познават турския език, както и мнозина от турците познават българския, особено тия, които са живели и живеят в Македония. За никого не е тайна, че българите в сегашна Турция се ползват с най-големи симпатии от всички чужденци. Това е защото не се чувстват чужди едни към други“.

„От историята на полско-българските отношения у нас е известен само походът на Владислав III Варненчик и смъртта му около Варна“ – казал кметът, след което продължил: „В по-ново време се знае само смътно за ролята на полските емигранти в Турция и връзките им с водителите на народното ни движение.

Установено е, че в XVII век при натегнати отношения между Турция и Полша българите Петър Богдан и Петър Парчевич са издействали съгласието на тогавашния полски крал Владислав IV за една освободителна мисия.

Втори път Парчевич е ходил при брата на Владислав IV – Ян II Казимир, но вътрешни и външни причини осуетили плана на Ян“.

Кметът заявил, че разделянето на Полша сложило край на тези опити, а най-даровитите поляци напуснали отечеството си. Някои от тях пристигнали в пределите на поробената българска земя, а след въстанието в Полша през 1831 г. следва нова вълна на имигранти, които намерили съчувствие от страна на турците.

Бежанците имали за цел да съдействат за възраждането на Османската империя и с нейната сила, прибавена към други държави, да възстановят целостта на своята родина. В емиграция те се натъкнали на българите, които по своята численост и географско положение и пробуждащата се тяхна национална енергия се явяват необходими за тази политика.

„При наличността на тия две предпоставки – солидарността в интересите и взаимното съчувствие и разположение на трите народа един към друг, мисля, че не може да има друга по-благоприятна фаза за взаимно сътрудничество.

Завършвайки, ще ми позволите да вдигна чашата си за здравето на полските, турските и българските журналисти – пионери по тясно сближение на трите народи, както и за тяхната щастлива идея за близко опознаване“ – приключил кметът.

Макар това посещение на журналисти да изглежда безинтересно само по себе си, погледнато от друг ъгъл, то ще ни върне обратно към думите на варшавския зам.-кмет.

Полският учебен кораб „Dar Pomorza“ в открити води.

На 24 октомври 1931 г. във „Варненски общински вестник“  излиза интересен материал, озаглавен

„Поляците и Варна“

Автор на текста е Георги Белев. Той споменава, че в местната преса попада на публикация, укоряваща управниците на общината, че не правят нищо за рекламата на града в чужбина.

Той е категоричен, че общината не може дори да си помисли за рекламирането на курорта чрез платени обяви заради високата цена, че  Варна има нужда от жива реклама.

Кметът разказва, че преди броени дни е бил в Полша, където е посетил най-големите градове – Варшава, Краков, Катовицe, Познан.

„Аз можах да констатирам за гордост на нашия град, че в Полша Варна е най-популярният от всички балкански градове – пише той и продължава. –

Името на Варна в тези градове ще чуете на всяка крачка,

тази популярност на нашия град се дължи най-вече, за да не кажем изключително, на онези поляци, които са пътували във Варна.“ Той е успял да се срещне с някои поляци, които са посещавали града ни и е чул следния отзив:

„С нетърпение очаквам лятото, за да дойдем пак в хубавата Варна. Големи пропагандатори на варненското летовище се показали и всички полски журналисти, които при разни случаи са идвали тук. Те всички, по свой начин, са писали възторжени статии за прелестите на царицата на Черно море“.

Морето обаче не е всичко

и връзките между двете държави се засилват, а търговските взаимоотношения продължават. Според тогавашната преса пред северната държава са стоели сериозни икономически проблеми, нужда от търсене на нови пазари и необходимост от реформи в областта на земеделието. Тогава Полша разполага с едва 140 км морски бряг сравнени със 710 дунавско и морско крайбрежие на България. Ето защо съдействието между промишлена Полска република и аграрна България е било повече от необходимо.

Редно е да споменем, че въпреки малката брегова линия на северната държава, на 28 август 1928 г. в пристанище Варна пристига първият полски учебен кораб, ветроходът „Lwow”.

При посещението си екипажът на кораба полага венец на паметника на крал Владислав III Варненчик. Ветроходът е първият полски кораб, който посещава българско пристанище. За жалост липсват повече сведения за въпросната визита. Знаем обаче, че следващият полски кораб, който хвърля котва във Варна, е учебният ветроход “Dar Pomorza”, който на 27 май 1952 г. потегля от пристанище Варнемюнде в Източна Германия на пътуване с крайна цел на пътуването – Варна.

Иронично, стокообменът между двете държави се засилва особено през 1938 г. Както е добре известно, на 1 септември 1939 г. Германия напада младата република, а 16 дни по-късно СССР се включва във войната. На 28 септември притиснатата от всички страни републиката капитулира. След края на войната България и Полша отново получават възможността да развиват своите взаимоотношения, макар и в една различна Европа.

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ

Четете още

Непознатата история: Знатните поляци