Алоис Алцхаймер – невролог и психиатър, който открива болестта

Алоис Алцхаймер е немски психиатър и невролог. Той е роден на 14 юни 1864 г. в малко баварско градче в Германия. Баща му бил нотариус. В училище Алоис се справял успешно с всички дисциплини, бил отдаден на науката и отличен ученик. По-късно започва да учи медицина като следва в Берлин, Тюбинген и Вюрцбург, където той пише и защитава докторската си дисертация.
 

Образованието си завършва през 1887 г. На следващата година започва кариерата си като лекар в психиатрична болница във Франкфурт. Тук той работи седем години. По-късно Алцхаймер добавя още седем години като асистент в държавна болница за лунатици и епилептици, където изучава подробно психиатрията и остава верен на най-големия си научен интерес – невропатологията.
 

Прави задълбочени проучвания на функциите на мозъчния кортекс. Посвещава много време и труд за проучване на невропатологиите в човешкия мозък и несъмнено остава един от най-бележитите учени на 19 век със своето най-голямо откритие.Алцхаймер има заслуги за идентифицирането на първия публикуван случай на „пресенилна деменция“, която по-късно ще бъде наречена болест на Алцхаймер. През 1901 г. Алцхаймер наблюдава пациентка във Франкфуртски пансион. Жената била на 50 години и проявявала странни поведенчески симптоми, включително и загуба на краткотрайна памет. Тази пациентка се превръща в мания и го мотивира да работи здраво през следващите няколко години. През април 1906 г. пациентката умира и Алцхаймер изпраща записките си и мозъка ѝ в Мюнхен за анализ.
 

След направените изследвания се установява, че болестта е свързана с атрофия на кората на мозъка, което и обяснява  деградация на психическите способности. Назовават болестта на негово име - Алцхаймер. До момента то е нелечимо и е най-разпространената форма на деменция. Обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години.
 

Наричат още болестта на Алцхаймер болестта на четирите А:
 

Амнезия (краткотрайна загуба на памет);
Афазия (неспособност да се формулират или разбират устни и писмени съобщения);
Агнозия (неспособност да се разпознават хора, стимули, предмети и места);
Апраксия (невъзможност да се изпълняват прости волеви движения).

Puls.bg
 

Четете още: Кой е Джеймс Паркинсон?