В древните времена петъците са смятани за най-късметлийските дни от седмицата, тъй като са подвластни на планетата Венера, символизираща любовта и късмета. Денят петък (Friday) води името си от скандинавската богиня на любовта и красотата Фрея. След навлизането и разпространението на Християнството, петъкът престава да бъде считан за късметлийски ден и се слага началото на един дълъг период на страхопочитание. Адам и Ева изяждат забранения плод на познанието в петък, както и умират в петък. Христос също е разпнат в петъчен ден. Фобията към петъците лавиеносно се разпространява, достигайки плашещи размери, оказвайки негативно влияние дори на икономиките на някои държави.
Векове наред моряците отказвали да предприемат плавания в петъчен ден. Поверието достигнало толкова мащабни размери, че започнало пряко да влияе на всички морски операции, били те икономически или военни. Загрижено за създалата се ситуация, британското адмиралтейство решава да сложи край на това суеверие и да докаже нелепостта му. Те конструирали нов кораб, чиито градеж нарочно приключил в петък. Морското кръщене на кораба бил в петъчен ден, като за име, специално било подбрано – H.M.S. Friday или Петък. За капитан на кораба бил назначен капитан Джеймс Фрайдей (в превод петък). За ден на отплаването естествено бил избран петъчен ден. След отплаването на кораба от пристанището, обаче той изчезва в хоризонта и никой, никога не чува повече за него. Това за щастие е само една градска легенда, чиято липса на достоверност беше доказана преди години.
Все пак страхът от пътуване в петък продължава чак до началото на 20 век, като дори и в по-късни периоди в Европа автобусният и жп транспорт работят на най-ниските си нива точно през петъците. У нас има трайна тенденция най-много ПТП-та да бъдат регистрирани в петък. Това доведе до решението, влязло в сила през 2014 г. всеки петък - от 18 ч. до 21 ч., и всяка неделя - между 14 ч. и 20 ч., да се ограничава движението на моторни превозни средства над 12 тона по всички автомагистрали и 17 пътища от първокласната и второкласната републиканска мрежа. Въпреки ограниченията през 2015 г. НСИ обяви петъците за най-смъртоносните дни на пътя в България.
В много страни петъкът е обявен за почивен ден. Четиридневната работна седмица е популярна в Холандия, където всеки трети работи или на непълно работно време или 40 часа за четири работни дни. Във Великобритания някои професии, сред които журналистите, често са работили на четири часова работна седмица с по-дълги смени. През април 2016 президентът на Венецуела обяви петъците за неработни, за да пести ток. В малката африканска страна Гамбия работещите в държавния сектор още от 2013 г. започват работа в 8 сутринта и приключват в 6 вечерта от понеделник до четвъртък. Те продължат да работят 40 часа седмично, но се ползват от лукса петък да бъде неработен ден. Според експертите обаче четиридневната работна седмица не е практична за компаниите от рода на хотелите, заведенията, магазините по главните улици или водопроводчиците, ключарите и т.н., от които се очаква да бъдат на разположение без значение кой ден сме.
У нас петък по принцип си е обявен за "ден на майстора", а повечето служители вярват, "че който не избяга от работа в петък след обяд, то той не уважава шефа си". Научени да уважаваме началството, българите масово спазват тази максима винаги, когато им се отдаде възможност.
Това за петъците, а сега да обърнем внимание и на числото 13, короновано за най-нещастното число. Вярва се, че страхът от това число, произлиза от факта, че примитивният човек не познавал числата след 12. Факт е, че числата след 12 си имат свои индивидуални имена, но те се сформират от имената на предходните 12 ( напр. тринадесет, четиринадесет, петнадесет и т.н.). С други думи числото 13 е началото на предица числа, смятани за неизвестна и непонятна територия, а неизвестността сама по себе си пробужда най-големите ни страхове. В Скандинавската митология числото 13 се свързва с гибелта на бога на светлината и мъдростта Балдур. Това става, когато плеядата от 12 бога се събрали на пиршество във Валхала – вълшебното царството на падналите в битка воини. Натрапвайки се на събирането, злият бог на огъня Локи, пронизва със стрела брат си Балдур. Тъй като Локи се явява 13-ият гост на пиршеството, числото 13 за дълго бива заклеймено, като число носещо отрицателна енергия.
През Средновековието английският крал Хенри III, прокарал закон, жестоко наказващ всяка фурна или пекар, продаващи хляб с по-нисък от обявения грамаж. За да не загубят ръката си (такова било наказанието), хлебарите решили да дават един допълнителен, безплатен хляб на всеки 12 закупени. 13-ият хляб е даван, като бонус компенсация в случай, че някой от другите хлябове е по-маломерен, а символичната му роля била, като вид подкуп към дявола, да не развали сделката. 13-ият хляб никога не се наричал с номера си, а бил известен, като „дузината на пекаря“.
Нещастното за едни число, за други е било повече от щастливо. Цивилизацията на Маите са боготворили и почитали числото 13, тъй като то въплащавало 13-те бога на отвъдния свят. Ацтеките пък трябвало да изкачат точно 13 стъпала до всяко едно от техните свещени места. Будистите всъшност почитат не един, а тринадесет Буди. В Юдаизма Господ се разкврива чрез 13-те компонента на щедрото милосърдие. Ортодоксалната еврейска молитвена книга съдържа 13-те принципа на вярата. Еврейските момчета празнуват своя Бар Мицва на 13 години.
Фобията от числото 13 се нарича трискаидекафобия, което идва от старогръцката дума за числото 13 (triskaideka).
Каквото и да си говорим, днес е последният ден от седмицата, така че на всички пожелаваме късметлийски петък и весел уикенд!
По материали от интернет
Коментари