Бул. „Мария Луиза“ през 20-те години на ХХ век. Сградите на Военния клуб, построеният от арх. Дабков дом на Д. Попов и аптекаря Грозев. Срещу Военния клуб е сградата на Ковчежничеството, съборена през 60-те години.
През лятото на 1906 г. варненският седмичник „Свободен глас“ започва все по-упорито да се плъзга по плоскостта на „жълтата“ журналистика. Във всеки брой на вестника гърмят заглавия от рода на „Жертви на разврата“ – материал, посветен на морала във Варненската девическа гимназия, любима тема на главния редактор Стефан Петков, „Чиновник грубиянин“, „Недобросъвестен чиновник“, „Сигнал за неморално поведение на градски агент“, „Стрелба в бирария ХХ век“, „Компрометирани варненски адвокати“, „Кой покровителствува скъпотията“, „Гламавщината на варненското кметство“, „Злото във Варненската община“ – жестока атака, изпълнена с обвинения в корупция и разхищение спрямо секретаря на общината Коста Иванов, основана на „факти“ от неизвестен източник, твърдящ, че го видял да ходи няколко пъти с общинския файтон до „своя бостан в „Гюндюз-чешме“, и т.н., и т.н.
Освен липсата на морал сред ученичките и техните възпитатели сред редовните „клиенти“ на жълтите дописки са кметовете на Варна и особено д-р Ангел Пискюлиев, полицията и нейните служители, по-видни граждани и представители на търговското съсловие, които по един или друг начин са влезли в полезрението на редакцията на вестника – било като са отказали да се рекламират в него, или просто да му станат абонати. Сред недолюбваните от „Свободен глас“ видни варненци бил и Дабко Дабков, който в периода 1905-1912 година е архитект и окръжен инженер на Варна.
Не е ясно защо Стефан Петков и неговите сподвижници са взели „на мушка“ архитект Дабков, човекът, който е оставил за поколенията емблематични и до наши дни варненски сгради - модерния кино-театър „Ранков“, зданията на ул. „Княз Борис I“ № 27 и 53, хотел „Лондон“, къщите на бул. „Мария-Луиза“ № 3 и 31, завършва строителството на Морската зоологическа станция с аквариум за живота в Черно море, сградата на Софийската банка на ул. „Преславска“ и Средното търговско училище – днес Икономически университет, и съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес щаб на Военноморските сили. Не е ясно, но е факт, че
вестник „Свободен глас“ редовно дава поле за изява на всеки, който е готов да се оплаче от арх. Дабков,
макар и да се налага в следващия брой да публикува опровержение или отговор на засегнатия. Ето няколко примера:
На 28 октомври 1907 г. в бр. 39 на вестника е публикувано „Оплакване от варненски бояджии срещу арх. Дабков относно високата цена на търга за боядисване на мъжката гимназия“, а след два броя на 11 ноември с.г. излиза опровержението – „Писмо - отговор от държавния архитект по повод оплакването на варненския бояджийски еснаф от завишените цени за боядисването на мъжката гимназия“.
Всъщност публикуването на този отговор не заличава вредата, която е нанесла първата статия, оставяйки публиката с впечатление за нарушения от страна на Дабков, чиято единствена вина в случая е, ако внимателно анализираме двата материала, че преследва високо качество на строителството.
Чрез тази си безкомпромисност, макар и жестоко критикуван от жълтите вестници, арх. Дабков постига целта си. Построеното и проектираното от него в голямата си част радва варненци и гостите на града и днес, а за злостните материали на „Свободен глас“ със заглавия „Инженер Марчев и архитект Дабков с актове за нарушение на „Закона за гербовия сбор“, публикуван в бр. 46 от 6 декември 1909 г., „Държавен чиновник и частните му предприятия“ (бр. 9 от 2 март 1908 г.) или „Съмнения за незаконна дейност от страна на варненския държавен архитект“ и т.н. едва ли някой е чувал, но чрез тях и редакторът Стефан Петков също успява да постигне успех – финансов.
Няколко месеца редовни „жълтини“ във вестника
и от средата на септември 1906 г. страниците на „Свободен глас“ се запълват с все повече и повече рекламни съобщения. В някои броеве се налага вестникът да излиза с допълнителни страници, за да побере платените реклами.
Не закъсняват и последствията от тази „печеливша дейност“ на Стефан Петков. Потърпевшите от „жълтите дописки“, обидените и „омаскарените“ започват да си търсят правата в съда, а други варненски вестници, чиито рекламодатели Петков е отмъкнал, не пропускат да публикуват постановените присъди. Особено активен в това начинание е вестник „Известник“, с който редакцията на „Свободен глас“ е в открит конфликт.
Първата присъда срещу Стефан Петков идва само няколко месеца след началото на „жълтините“ в неговата медия. На 27 февруари 1907 г. в бр. 41 на „Известник“ е публикувана следната дописка:
„На 22 того във Варненския окръжен съд, по едно углавно дело, редакторът на в. „Свободен глас“ биде осъден на два месеца затвор, 100 лева глоба и разноските по водене на делото“.
На следващата година редакторът на „Известник“ Глушков завежда дело срещу Петков. Присъдата е публикувана в бр. 20 от 24 декември 1908 г. на същия вестник:
„За нанесена обида чрез печат във в. „Свободен глас“ ние бяхме завели дело против редакцията му, като искахме наказанието на виновника. На 22 того делото за последен път се разгледа в тукашния Окр. съд и отговорникът по нанесената ни обида Стефан Петков, съдът призна за виновен и го осъди на един месец затвор и 50 лева глоба“.
През годините и със зачестяване на „провиненията“ се увеличава и размерът на присъдите и глобите,
които съдът налага на Петков. От бр. 119 на вестник „Светкавица“ (15 септември 1912 г.) става ясно, че „завчера на 12 того в окръжния съд се разгледа обвинението на г. Ив. К. Попов против „редактора" на в. „Свободен Глас“ Ст. Петков за нанесената му обида и клевета чрез печата. Съда като е бил обеден напълно във виноватоста на този типичен редактор осъдил го на 1 година строг тъмничен затвор и 500 лева глоба. Ето последствията за хора като Ст. Петков, които грубите си материялни интереси държат много по-високо от честта на когото и да било“.
Стефан Петков обжалва тази вече доста сериозна присъда пред Русенския апелативен съд. Апелативният съд действително намалява присъдата, но налага на редактора на „Свободен глас“ едно допълнително „наказание“, което явно е било с цел обществено порицание. Той трябвало да публикува решението на съда на страниците на „Свободен глас“ (26 октомври 1914 г., бр. 54).
„Присъда № 65, гр. Русе, 4 февруарий 1914 г. В името на Негово Величество Фердинанд I, Цар на Българите, Русенския Апелативен Съд углавно отделение на първий февруарий 1914 г. в I открито съдебно заседание в следующия състав: подпредседател В. Ив. Начев, членове: М. Генчев и Д. Йосифчев, при подсекретаря Г. Ковачев, и в присъствието на прокурора В. Данчов, слуша доложеното от члена Генчева углавното дело № 62 по описа за 1913 г., заведено по апелативната жалба на Стефан Ив. Петков от гр. Варна, против присъдата на Варнен. Окр. Съд от 15 септ. 1912 г. под №…. В съдебното заседание присъствуваха: подсъдимия Стефан Петков с защитниците си — Русенските адвокати: Петър Карамиичев и Юрдан Хлебаров и частния обвинител Ив. Попов със защитника си Бончо Калев…“ – следват дълги обяснения на провинението на Петков, както и пледоариите на защитата и обвинението. Накрая присъдата е произнесена:
„На основание чл. чл. 460а и 465 п. 3 от углавното съдопроизводство Русенския Апелативен Съд Присъди: Изменява присъдата на Варн. Окр. Съд от 15 Септемврий 1912 г. под №… , така: Признава подсъдимия Стефан Ив. Петков от Македония, живущ в гр. Варна, за виновен в това, че като редактор стопанин на издавания в гр. Варна вестник „Свободен Глас“
със статиите под надслов „рафинирани мошеничества“, „проверител или ортак“,
„мошеничества и кражби в дружество Бъдещност“, „търговски морал ли?“ напечатани в броеве: 14, 16, 20 и 21 на издавания от него вестник „Свободен Глас“ от 16 и 19 Април, 19 и 26 Май 1912 година с изразите: „мошеник“, „криминален тип“, „носи позор на челото си“, „изхвърлен от обществото“, „безсрамните му грабителски инстинкти“, „банкерски бандит“, че като директор на д-вото Бъдещност плечкосал, ограбил, унищожил дружеството, вземал рушвет, правил шантаж с интересите на дружеството, крал най-вулгарно, до като изпразнил касата на дружеството и го докарал до дереджето: днес акциите му да не струват нищо, съзнателно е нанесъл обида чрез печата на Иван Попов от гр. Варна, вследствие на което и на основание чл. 236 п. 5 от Наказат. Закон го осъжда на един месец тъмничен затвор и да заплати в полза на хазната (50) петдесет лева глоба, заменима в случай на несъстоятелност с десет дневен тъмничен затвор.
Присъдата е окончателна и подлежи на обжалвание пред Върховний Касационен Съд в двеседмичен срок считано от 4 февруарий 1914 год. когато ще бъде приготвена и обявена в окончателна форма“.
През октомври 1914 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата и вестник „Свободен глас“ е принуден да я отпечата, а десет месеца по-късно прекратява съществуването си.
Благодарение на него обаче знаем колко са стрували честта и достойнството на засегнатите от „обида в печата“ – между 50 и 100 лв. глоба (което във времето на цена на вестника от 10 ст. си е било доста сериозна сума) и между три дни и един месец „тъмничен затвор“. Така се наказвала клеветата преди повече от сто години.
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Четете още
Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение
Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската
Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите
Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна