Бункер пази историята за една голяма любов

Споменът за една вълнуваща история, достойна за сюжет на филм, тайнствено витае в бункер от времето на Втората световна война, пише "Монитор". Мястото е Русе, а главните герои са българска девойка и германски младеж, озовал се със своята батарея в далечния дунавски град. След толкова време трудно е да се каже къде истината преминава в легенда, но факт е, че на това място е оставен знак за нещо действително случило се - за един човек, върнал се след много години да търси спомена от младостта си и от една любов, която така и останала неосъществена докрай.

„Бункерът“ – така музейните специалисти в Русе наричат някогашния команден център на германска противовъздушна батарея. Тя се позиционирала на брега на реката, защото от тук минавал пътят на британските и американските бомбардировачи - т. нар. „Летящи крепости“, които атакували нефтените рафинерии край Плоещ в Румъния. Сега подземното съоръжение е включено в експозиционната част на музея на открито „Римска крепост Сексагинта Приста“ – един от най-добре поддържаните антични кастели у нас. В бункера са изложени оброчни материали, които представят религиозния живот в провинция Долна Мизия през I – III век, но музейните специалисти никога не пропускат да разкажат на посетителите и една история, свързана с графита „H. Z. 1944“ на тухличка от последния ред.

До лятото на 2007 г. никой не подозирал за съществуването на инициалите в бункера, построен от германците най-вероятно с тухли от русенската фабрика „Труд“. През социализма стените на подземното съоръжение са били измазани с хоросан и така тухлите останали скрити, започва увлекателния си разказ екскурзоводът Маргаритка Иванова.

В един горещ ден на 2007-а на крепостта пристигнала група туристи от Германия - възрастни и деца, които най-вероятно били семейство. Посрещнал ги археологът Деян Драгоев. Тъй като навън жегата била непоносима, предложил да слязат в бункера на по-хладно, където да им разкаже за историята на Сексагинта Приста.

„Докато обяснявам, най-възрастният – около 80-годишен мъж, се отдели от групата с внучката си и тръгна в другия тунел. Продължих с разказа си за кастела, за нашите разкопки и открития и в един момент забелязвам светкавица от фотоапарат и чувам възгласи: „Открих го, открих го“, се включва в разговора Деян Драгоев.

Оказало се, че възрастният човек е изстъргал тънкия слой хоросан и е открил графита, оставен от самия него по времето на войната - „H. Z. 1944“ (Ханс Цимерман 1944г.). Запомнил е, че преди 63 години е изчегъртал буквите и годината на тухла от последния ред под свода, която и от двата края все е дванайсета по ред. Хоросанът бил много тънък и отделните тухлички се откроявали под него.

Когато излезли от бункера, групата тръгнала да обикаля крепостта, а възрастният човек и Драгоев седнали под сянка на една пейка. Тогава човекът му разказал историята си. Когато дошъл в Русе по време на войната, бил съвсем млад – 18-19-годишен. Бил парамедик на противовъздушната батарея, която германците разположили край брега. По време на престоя си в дунавския град, младият човек се запознал с красива девойка от Русе. Двамата изживели голяма любов, но развоят на войната ги разделил принудително. Младежът се върнал в Германия, където продължил живота си. Създал семейство в Мюнхен, имал деца и внуци, но споменът за красивата българка не го напуснал. Вече над 80-годишен, решил да се върне в Русе и да я потърси. За съжаление, не успял да я намери.

„Когато някой ти разкаже такава история, без да си очаквал, оставаш стъписан. Така се чувствах и аз. Не се сетих да поискам телефон, адрес, да разпитам малко повече, да си направим снимка“, казва Драгоев.

Затова и в тази вълнуваща история съществуват неизвестни. Коя е била младата русенка, в която германският младеж се е влюбил, как е продължил нейният живот - това никой не знае. Вероятно и човекът вече е починал, освен ако не е доживял до 95-96-годишна възраст.

След тази случка, от която станало ясно, че под мазилката се крият тайни, хоросанът бил свален и на същата стена се показали още два графита – вероятно инициали на някой друг войник. Каква съдба обаче има зад тях, никой не може да каже.

Но в бункера всяка история води след себе си друга. Преди две години, в един дъждовен ноемврийски ден, дошъл посетител – възрастен мъж от Русе. Посрещнала го екскурзоводката Маргаритка Иванова.

„Когато чу историята на графита, човекът искаше да разбере името на войника. Когато му го казах, той възкликна: „Не е той. Не е същият“. И тогава ми разказа как и майка му е имала подобна история по времето на войната“, продължава Иванова.

Мъжът обяснил, че когато неговата майка била съвсем млада, също имала връзка с германски войник. Идвайки в Русе със своята част, младежът я срещнал и се влюбил в нея. Любовта му била толкова силна, че дори решил да приключи връзката с годеницата си в Германия. Когато вече трябвало да си тръгне, двамата се разбрали, че ще изчакат година-две, най-много три, да се успокоят събитията и тогава да решат как ще продължи животът им. Вече раздалечени един от друг, започнали да си пишат писма. След няколко години жената срещала друг мъж и написала на германеца, че не може да чака повече и нещата между тях трябва да приключат. Русенката създала семейство, родило им се момче и когато след много години съпругът й починал, решила да разкаже историята на сина си – вече голям мъж, преди едно негово пътуване до Германия. Помолила го да отиде на адреса, на който някога изпращала писмата си. Синът изпълнил заръката и на прага на дома го посрещнала възрастна жена – съпругата на мъжа, когото търсел. Той не бил по това време вкъщи, но жената поканила русенеца да влезе и да си поговорят.

„Човекът прекрачил прага и какво било учудването му, когато в дъното на коридора видял портрета на майка си от младите й години. А съпругата всъщност била изоставената някога годеница. Синът постоял, но не дочакал завръщането на мъжа и си тръгнал“, продължава разказа си Иванова.

Докато обяснява за бункера, тя е научила и от други посетители интересни истории от войната. Млада жена пък й разказала как дядо й се спасил от бомбардировки. Скрил се в конюшня, защото господарят му не го пуснал в укритието на къщата си. Точно това спасило живота му. Бомбата паднала върху къщата и убила семейството на господаря, но двамата слуги в конюшнята оцелели.

„Посетителите научават интересни неща от нас, но и те ни обогатяват с разказите си“, казва Иванова. Понякога с Драгоев се шегуват, че един ден ще седнат и ще съберат историите, които са чули тук, в книга със заглавие „Разкази от бункера“. А и защо това да не се случи наистина?