Заболяване на кръвта стои зад мита за вампирите

Митът за вампирите се основава на реално заболяване на кръвта, съобщи електронното издание МедикълЕкспрес, "Дарик".

Историята на граф Дракула, описана от Брам Стокър, е вдъхновена от разказите на негов познат, унгарски писател за фолклорни вярвания в Източна Европа. Всъщност в основата на митовете за вампирите стои заболяването порфирия, което било широко разпространено сред благородниците и кралете в Източна Европа през средните векове, казва Майкъл Хеферън от университета Куинс в Кингстън, Канада.

Порфирията е наследствено кръвно заболяване, което пречи на организма да произвежда достатъчно хемоглобин - протеина в червените кръвни клетки, които отговарят за преноса на кислород в организма. Навремето често наричали порфирията "вампирска болест". Сред симптомите на заболяването са чувствителност към слънчева светлина и оголване и кървене на венците, а това според народните вярвания са все характерни особености за вампирите. Урината на болните от порфирия е тъмночервена, затова навремето хората смятали, че причина за това е, че пият кръв. Връзката с чесъна пък се обяснява с факта, че съдържанието на сяра в него предизвиква пристъпи със силна болка у страдащите от порфирия.
 
 

Според митовете вампирите не могат да се видят в огледалото или въобще не поглеждат към огледало. Болните от порфирия обаче с напредването на състоянието развиват тежки форми на разпад на кожата заради недостига на кислород и затова избягвали огледалата.

По време на испанската инквизиция (1478-1834), 600 "вампира" били изгорени на клада. Хеферън пише, че част от набедените за вампири жертви на инквизицията били невинни пациенти с порфирия. Това обяснява страха на пациентите с това кръвно заболяване от кръста и всичко, свързано с християнската църква по онова време.

Острите пристъпи на заболяването се свързват със сериозна болка, физическа и умствена слабост. Има теории, че английският крал Джордж Трети е страдал от порфирия, а не е бил луд, както се твърди.

Порфирията е описана като заболяване през 1911 г., осем години след публикуването на книгата за граф Дракула. И до днес тя остава нелечимо заболяване, но има поддържащи терапии за контрол на болката. Успех отчитат и някои експериментални терапии с трансплантиране на стволови клетки.