Errare humanum est*

Когато сгрешим много често ползваме извинението “човешко е да се греши”. И стоически се опитваме да повторим грешката си…

Човекът, който свързва тази крилата фраза и философията на стоицизма, се казва Луций Аний Сенека. Ражда се през 4 г.пр.н.е в семейството на заможния Луций Аний Сенека Старши в Кордоба, Испания. Поема по стъпките на баща си и изучава риторика и философия. Някъде около 33 година започва политическата му кариера в Рим. По това време империята се управлява от Тиберий.

Само за няколко години славата на Сенека като оратор, философ и писател нараства неимоверно. През 37 година, когато Калигула става император, до толкова е подразнен от този факт, че нарежда да бъде убит. Вероятно с ходатайството на някоя от неизброимите наложници на Калигула Сенека все пак избягва смъртта. 4 години по-късно, след като император става Клавдий, в резултат на дворцова интрига Сенека е обвинен в прелюбодейство с жената на императора – Месалина. И отново избягва смъртта, като вместо това е изпратен на заточение в Корсика. Там прекарва следващите 8 години – време, през което се раждат много от философските му трудове.

През 49 година четвъртата съпруга на Клавдий, Агрипина Младата, вика философа обратно в Рим, за да стане наставник на сина й Нерон. След като и Клавдий напуска този свят и начело на империята застава Нерон, Сенека се превръща в най-довереният съветник на младия император. Историците отбелязват, че първите 8 години от управлението на Нерон са доста градивни, вероятно заслугата за това до голяма степен е и на Сенека. Постепенно обаче императорът спира да се вслушва в думите на двамата си най-доверени съветници – наставникът си Сенека и Секст Афраний Бур. След 62 година Нерон започва да действа брутално. Мнозина от висшия ешалон в римската аристокрация се чувстват застрашени от налудничавите настроения на Нерон.

През 65 година група заговорници, обединени около сенатора Гай Калпурний Пизон, планират убийството на Нерон. Заговорът планира императорът да бъде убит по време на празненствата в чест на богинята Церера – Цереaлиите, които се провеждат от 12 април и траят 8 дни. Заверата обаче е разкрита. Част от заговорниците са заловени и убити, други, сред които и Сенека, получават от Нерон нареждане да извършат самоубийство.

Възрастният философ прерязва вените си. Съпругата му Помпея Паулина също решава да сложи край на живота си заедно с него. По нареждане на императора обаче тя е спасена от робите си. Сенека не умира бързо. Заради напредналата му възраст, както и заради хранителният режим, който спазва, прерязването на вените не е достатъчно – кръвта му не изтича. Приема и отрова, но явно в недостатъчно количество. Смъртта му е мъчителна и продължителна. Целият живот на философа-стоик постоянно го изправя пред ситуации, в които да доказва стоицизма си.

Някои от философските възгледи на Сенека се различават доста от класическите схващания на стоицизма. Сенека настоява, че всичко веществено е тленно, но въпреки това вярва във възможността за неограничено развитие на човешкото познание. Заради присъствието на ярко изразен религиозен елемент в творенията му, мнозина учени смятат, че философът тайно е симпатизирал на християнството. Някои изследователи дори смятат, че е водил кореспонденция с апостол Павел.

* Следващият път, когато решите да оправдаете грешката си с “човешко е да се греши”, може да си спомните и цялата фраза. Защото тя гласи “Човешко е да се греши, повтарянето на грешката е дяволска работа, трета възможност не се дава.” (Errare humanum est, perseverare autem diabolicum, et tertia non datur). Сенека всъщност перефразира по-ранната версия, в която Цицерон казва още по-откровено: is Cuiusvis errare: insipientis nullius nisi, in errore perseverare (Всеки може да сгреши, но само глупаците продължават да упорстват в грешките си).