Ейбрахам Линкълн сънувал, че ще бъде убит

На 15 април 1865 г. умира американският президент Ейбрахам Линкълн. Предния ден той е прострелян, докато наблюдава театрална пиеса във „Форд Тиътър“. Линкълн отишъл да гледа „Нашият американски братовчед”, музикална комедия, дело на англичанина Том Тейлър.
Ейбрахам Линкълн е роден на 12 февруари 1809 г. в дървена колиба. Тя се намирала в голямото 1,4 квадратни километра имение Синкинг Спринг Фарм, разположено в североизточната част на Хардин Каунти, Кентъки.
Линкълн взема името на дядо си Ейбрахам Линкълн, убит от индианците. Родителите на бъдещия президент били почти необразовани. По-късно, когато той става известен, репортери и разказвачи често преувеличавали бедността и мрака, в който  бил роден. В действителност бащата на Линкълн  бил уважаван и сравнително влиятелен в областта, закупил семейната ферма за 200 долара в брой и поемане на дълг.
Три години след закупуване на имението иск, оспорващ неговата собственост, подаден в окръжния съд на Хардин, станал причина семейство Линкълн да се премести.
Разстроен от непрекъснатите сблъсъци със съда и изгубил всякаква вяра в законите на Кентъки, Томас Линкълн решил семейството да се премести в Индиана, чиято територия била под контрола на федералното правителство, и това правело правата на собственост върху земята по-сигурни. Мнозина историци вярват, че всички тези проблеми са причината по-късно Ейбрахам да стане адвокат и да защитава каузата за по-строг контрол при прилагането на законите.
През 1816 г., когато Линкълн е на седем години, той и родителите му се местят в Спенсър Каунти, както той по-късно споменава, „отчасти заради робството“ и отчасти заради икономическите трудности в Кентъки.
През 1830 г., след още проблеми със земята и икономически трудности, семейството получава от федералното правителство земя край Сангамон Ривър, Илинойс. Последвалата зима е особено тежка и семейството почти се връща в Индиана.
Когато семейството се премества в съседна местност, 22-годишният тогава Линкълн предприема на своя глава решителни действия и се придвижва с кану надолу по Сангамон, където се настанява в собствена ферма.
Същата година е нает от местен търговец и заедно със свои приятели превозва стоки с плоскодънна лодка до Ню Орлиънс. Смята се, че там бъдещият президент навярно е видял търг за разпродажба на роби, което оставя неизличимо впечатление у него за цял живот.
Ейбрахам Линкълн започва политическата си кариера през 1832 г., когато е на 23 години, с кампания за избора му за Генералното събрание на Илинойс.
Той служи и като капитан в щатското опълчение на Илинойс и участва във войната на Черния ястреб. След избирането му на тази длъжност пише, че „подобен изключителен успех в живота ми дава голямо удовлетворение“.
По-късно се занимава с редица търговски и политически дейности, като  се проваля във всички. След като прочита втория том от четирите тома на „Коментари на законите на Англия“ от сър Уилям Блекстоун, започва да следва право и полага изпита си за правоспособност в Илинойс през 1837 г.
Същата година Линкълн се мести в Спрингфийлд и започва да развива адвокатска практика. Превръща се в един от най-уважаваните и успешни юристи на Илинойс. От 1834 г. служи четири последователни мандата в Камарата на представителите на Илинойс.
Три години по-късно изразява първото си несъгласие с робството, като заявява в своя реч, че това е „политика, която е доказано незаконна и лоша“.
В средата на 50-те години на ХІХ век Линкълн вече е постигнал значителна известност в правните кръгове на Илинойс, особено с участието си в правното уреждане на транспортната рамка на речните баржи и железниците.
През 1849 г. получава патент за метод за изваждане на кораби на повърхността. Линкълн е посочен за кандидат на Републиканската партия, понеже се  смятало, че неговите възгледи за робството са по-умерени, заради неговите корени от Запада (за разлика от другия основен претендент – Уилям Сюърт, който е от Ню Йорк) и това, че другите претенденти имат врагове в партията. По време на кампанията Линкълн е наричан „Ковача на огради” (Rail Splitter) , за да се подчертае неговият обикновен произход и близостта му с народа, при все че по това време е доста заможен заради адвокатската си практика.
На 6 ноември 1860 г. Линкълн е избран за 16-ия  президент на САЩ. Той е първият президент от Републиканската партия. Печели благодарение на пълната подкрепа, която му дава Севера за разлика от Юга, където печели само в 2 от общо 996 общини. Преди избора на Линкълн лидерите на южните щати дават ясно да се разбере, че ще напуснат Съюза, ако той стигне до победата. Общо седем щата напускат Съюза преди изборите за президент и образуват Конфедеративните американски щати.
Вече като президент Линкълн оцелява след опит за покушение в Балтимор и на 23 февруари 1861 г. пристига тайно и дегизиран в столицата Вашингтон. Южняците му се присмиват за това хитруване, но  тези мерки за сигурност се оказват правилни. Линкълн встъпва в длъжност на 4 март, обкръжен от телохранители, а армията е поставена в повишена бойна готовност, за да се справи с евентуалните размирици в столицата.
Линкълн е широко известен с това, че слага край на робството в САЩ. Той е президент на северните щати по време на Гражданската война. Линкълн опитва всичко, за да реши конфликта в най-кратки срокове. Често сменя генералите, ръководещи оперативните действия, с което си навлича гнева на мнозина от своите.
Към края на войната Линкълн често се среща с генерал Юлисис Грант. Двамата мъже планират да решат проблемите по възстановяването и за всички било очевидно, че изпитват един към друг изключително уважение.
По време на последната им среща на 14 април 1865 г. Линкълн кани Грант на светско събитие същата вечер. Грант отказва, като се твърди, че съпругата му не понасяла жената на Линкълн  Мери Тод. Най-големият син на президента Роберт Тод Линкълн също отклонява поканата.
В отсъствието на своя бодигард — Уард Хил Ламон, на когото е споделил прочутия си сън за своето покушение, Линкълн отива да гледа пиеса във Форд Тиътър. Когато президентът сяда в своята ложа, Джон Бут, известен актьор и привърженик на Юга, се промъква зад балкона на президента и изчаква най-смешната реплика в пиесата с надеждата смехът да заглуши изстрела.
На сцената актьорът Хари Хоук казва последната реплика, която Линкълн чува в живота си. Когато публиката започва да се смее, Джон Уилкс Бут се втурва в ложата на президента и произвежда един-единствен изстрел от упор в главата му. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. Бут извиква: „Това застига тираните!”.
Според някои Бут извикал  „Югът е отмъстен!” и скочил от балкона на сцената долу. След като се приземил, шпората на обувката му се закачила в американския флаг, той се спънал и счупил крака си.
Въпреки че се наранил, Бут успял да се добере до коня си и да избяга, а смъртно ранения и парализиран президент бил занесен в къща от другата страна на улицата, където след  няколко дни в кома, починал.
Тялото на Линкълн е положено във влак, който преминал през няколко щата в грандиозна погребална церемония по пътя към Илинойс. Нацията оплакала човека, който бил смятан от мнозина за спасителя на САЩ. Той е погребан в Оук Ридж Семетри.