Най-добрата кола е... служебната! 11 причини за крах на личните автомобили

"Кола за всеки джоб и за всяка цел": под този девиз Алфред П. Слоун навремето превърна General Motors в най-големия производител на автомобили в света, а самия автомобил - в нещо общодостъпно. Притежаването на лично превозно средство даде на хората невиждана дотогава свобода, промени из основи трудовия пазар, увеличи конкуренцията между работодателите, разви изцяло нови индустрии, начело с масовия туризъм.

Но днес все повече изглежда, че песента на личния автомобил е изпята. Просто защото девизът на Слоун вече не е в сила.
Дори и в заможните западноевропейски страни мнозинството хора не могат да си позволят нови автомобили. Какво ги очаква, когато днешните достъпни бензинови и дизелови коли втора ръка изчезнат от пазара?

Автомобилите поскъпнаха драстично в последните десетина години. Ако през 2010 една малка градска кола в сегмент В (Ford Fiesta, Opel Corsa) струваше около 20 000 лева, днес е над 30 000 лева. В С-сегмента, наричан още "класа на Golf", доскоро можехте да имате прилично оборудван автомобил за 30 000 лева. Сега границата е около 40 000 лева. Най-достъпните седани в D сегмента започваха от 40 000 лева, сега са над 50 000. И така нататък.

Поскъпването на колите надминава в пъти обичайния ход на инфлацията. А, според единодушното мнение на експертите, това е само началото. Ето десетте основни фактора, които ще оформят бъдещето на личния автомобил.

Стандартите за вредни емисии

Най-съществената причина за поскъпването са опитите да се намалят вредните емисии. В името на тази цел още преди три десетилетия Европейският съюз създаде т. нар. "евростандарти". Започна се с Еuro 1 през 1992. Сега в сила е Euro 6d.

Евростандартите ограничават максималните количества вредни вещества, изпускани от автомобилите - най-вече азотни оксиди, въглероден оксид, фини прахови частици. За годините от Euro 1 до 6d допустимите концентрации се понижиха в пъти.

За да ги покрият, производителите трябва да изпозват нови и нови хитрости - катализатори, впръскване на урея в отработилите газове при дизелите (т. нар. AdBlue), въвеждане на филтър за твърди частици и за бензиновите двигатели (GPF) и така нататък. Естествено, всяка допълнителна технология оскъпява производството.

Още на automedia.investor.bg