Работиш, пък споделяш и чатиш? 1/4 от работното ни време

Масово забраняват фейсбук на работното място, защото 1/4 от работно време на служителите минавало там.

Стоян е във фейсбук, Анатоли пазарува в амазон, а Петко Кирилов трябва да следи за киберсигурността на компанията, в която тримата работят. Един ден той не издържал и решил да забрани достъпа до определени сайтове, включително фейсбук.

Сред работодателите вече е тренд да забраняват достъпа на служителите си до социалната мрежа. Според тях това намалява работоспособността им и ги кара да губят представа за времето.

Според изчисленията всеки служител прекарвал неусетно по 1/4 от работното си време във фейсбук вместо да работи върху поставените му задачи.

Вътрешната необходимост, която социалната мрежа е създала у всеки един от нас, непрекъснато да следи какво се случва с приятелите му, е основната причина за висенето в мрежата. Това е почти задължително за служители, които би трябвало да ползват компютрите си за пряка работа като например тестване на повредени коли или управление на кроячни машини.

Новият тренд е за ограничаване на социалните мрежи на служители, които са на дистанционна работа, защото в повечето случаи работодателят предоставял интернетдостъпа и искал от доставчика такива рестрикции - освен социални мрежи настоявали за спиране на търговски сайтове, порно и прочие онлайн забавления.

Всъщност обаче доста компании забраняват мрежата не заради продуктивност. “У нас

трафикът на интернет на служителите в министерства е
ограничен още от 2006 година

Тогава се оказа, че от Министерския съвет някой тегли филми от торент сайт, който се опитвахме да забраним”, разказва шефът на отдел “Киберсигурност” в “Лев Инс” Явор Колев. По онова време той е началник на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП. Затова се наложило да се издаде заповед на тогавашния премиер Сергей Станишев, която да ограничава трафика в министерствата, а няколко месеца по-късно сайтът вече бил свален.

По онова време фейсбук изобщо не бе популярен в България и работещите в институциите се разминали с тази забрана. Тя била въведена през 2013 г. Пиари обаче почнали да се оплакват, че не могат пълноценно да си вършат работата. Затова им били дадени отделни компютри, които не са свързани с общата мрежа на ведомствата.

Така например м.г. виетнамци хакнаха официалната фейсбук страница на Въоръжените ни сили, след като пробиха акаунта на администратора на страницата. Те обаче не можаха да стигнат до никакви секретни данни, защото той ползвал отделен лаптоп с външен достъп до интернет.

От 2013 г. е и забраната за посещение на фейсбук, както и редица други сайтове в съдебната система. Там служителите работят със секретни документи, СРС-та и други. Затова забраните са много строги, въвеждат се различни мерки. Сред тях дори влиза

махането на портовете за зареждането
на мобилните телефони от служебните компютри

Причината е, че ако двете устройства се свържат, системата може да бъде пробита през неограничения трафик на смартфона.

За това повечето работодатели налагат глоби при използване на фейсбук на работното място и от телефона. Сред причините са съмнения, че служителите си препращат файлове от телефона на служебния мейл например. Повечето компании в частния сектор пък използват уайърлес, който не е свързан към вътрешната мрежа. Така телефоните на служителите нямат връзка с базата данни, обяснява Кирилов.

Най-малко забрани за сайтове пък имат ай ти специалистите. При тях обаче също често фейсбук е забранен. Има дори случаи на отделен компютър, от който служителите влизат в социалната мрежа. Там е създаден профил, който участва в специални групи за взаимопомощ по компютърни въпроси.

В един от големите чуждестранни букмейкъри, които оперират в България, повечето служители са с изцяло ограничен достъп до социалните мрежи. Мениджърите на по-високо ниво могат да влязат във фейсбук едва след като поискат специално разрешение, което трябва да е мотивирано писмено.

Най-известната в България забрана за фейсбук бе отправена от самия Министерски съвет в средата на 2020 г.

“Забранявам на Дани Кирилов да пише във
фейсбук - не само, че не е смешно, а и
възпалявате хората

С Христо Иванов сме работили години наред.” Така тогавашният премиер Бойко Борисов спря правосъдния си министър от социалната мрежа. Поводът бе особено неуспешна шега на Кирилов с Иванов във фейсбук, при това в работно време.

Най-безумна обаче се оказва забраната в чуждестранна компания, която извършва търговска дейност. “Ние предлагаме продукти и през фейсбук. Как точно да успея да си свърша работата, ако не мога да вляза в една от платформите, в които търгуваме”, диви се Даниел Янков, който е мениджър във фирмата. Той обаче я заобикаля, като ползва випиен.

Все по-голяма популярност набират и забраните за сайтовете за пазаруване. При тях причината е, че често има външни търговци, които могат да прехвърлят трафика в незащитен сайт. Затова редица компании вече са предприели нова тактика.

Вместо да забраняват сайтове, те правят обратното. Въвеждат филтър, в който има само позволени уебстраници. Всички останали сайтове в мрежата са забранени. Добавки могат да се правят, но само от системния администратор.

В няколко компании дори имат подобен филтър, но персонализиран. Всеки служител има

строго индивидуални позволени сайтове спрямо
служебните си задължения

Така например айти специалистите имат достъп до различни форуми, включително популярния редит. Там могат да задават въпроси, свързани с работата си. Една от фирмите дори се е изхитрила. Позволила е достъпа само до секцията, свързана с айти въпроси на редит.

И докато в България ограниченията са по-скоро изключение, в чужбина са стандартът. 54% от компаниите в световен мащаб имат наложени забрани за фейсбук, туитър, линкдин и дори майспейс. 19% пък ги позволяват, но единствено със служебни цели.

16 на сто дават ограничено време на работниците си да ползват социалните си мрежи за лични нужди. Едва една на всеки 10 компании казва, че няма никакви забрани, пише 24 часа.