Презапасяването – психическа потребност. 10 неща, които изкупуваме на мига

В мигове на социални и политически сътресения един от синдромите, които наблюдаваме с удивление, е презапасяването с продукти и стоки - невинаги от най-първа необходимост. 

В общия случай хората постъпват ирационално - актът на презапасяване не носи бог знае каква практическа стойност и по-скоро е израз на някаква психическа потребност. 

В настоящия научен труд ще разгледаме 10 варианта за препълване на потребителската кошница, пише "Сега". 

1. Тоалетна хартия. Едно от най-загадъчните явления в консуматорското общество е презапасяването с тоалетна хартия при опасение от криза - мнима или реална. Когато се чакаше да ни се стовари коронавирусът, когато има опасения от война и тежки времена - първата работа на обществото е да си подсигури това житейско удобство. Ако такова нещо се беше случило на великите консуматори Гаргантюа и Пантагрюел, те щяха да се презапасят с живи гъски (не мисирки!) - виж XIII глава от първи том на "Гаргантюа и Пантагрюел".

2. Лекарства. Презапасяването с лекарства също е много умно. Освен че вдига оборота на аптеките, другият ефект е, че хора, които наистина се нуждаят от някакво лекарство, могат да останат без достъп до него. Защото Бай Консуматор прочел в интернет, че паника се лекува с конска упойка, а при ядрената зима ще му помогне хапче с йод.

3. Бензин, дизел. При последната организирана паника хора обсадиха бензиностанциите и пълнеха с гориво бидони за зеле. ГЕРБ отрекоха да са организатор на паниката и донякъде са прави, макар че определено подръчнаха народа. Ама на тоя мъдър народ не му трябва много ръчкане, от половин дума хукна да пълни бидоните. 

4. Олио. Слънчогледово масло. След бензина дойде ред на олиото. В една верига от супермаркети стана истинско опълчение за промоция на олио. Тогава половината народ се подиграваше на мазните борби, другата половина плачеше за бедните пенсионери, които от немотия се блъскали за олио. Само че голяма част от опълченците съвсем не бяха пенсионери, освен това беден човек не купува олио, с което пълни половин джипка. 

5. Брашно. Покрай войната се очаква поскъпване и дефицит на брашното - то може би ще е следващият повод за консуматорско опълчение. Дали младите българи и българки ще почнат като прабабите да пекат хляб? Само ако стане наистина зле положението. За последен път такова нещо сме виждали по Виденовата зима, но дори тогава не беше масово явление домашно печеният хляб. 

6. Боклуци от промоциите на Черния петък. Това също е осъзната необходимост на консуматора - да изкупи всички тъпотии, които не му трябват, че и роднините си да ощастливи с куп ненужни вещи. То и без Черен петък промоциите замъгляват съзнанието на някои домакини, които се обзавеждат с безбожни количества закачалки за чорапи, пръчки за парцали, гевгири за пастафарианци и поставки за нещо. 

7. Книги. Имаше и такъв синдром - презапасяване с книги, но обществото ни се излекува от него. Хората масово купуваха книги, които никога не прочетоха. По социализма свестните книги бяха дефицитна стока, а щом нещо е дефицитно, човек се стреми да го добие и дори да се презапаси. 

8. Опорни точки. Вместо с книги днес хората се презапасяват с тролски пропагандни опорки. Избират си на коя страна са и кълват от приятелската пропаганда. Обикалят като клошари интернета и събират боклуци, които гордо представят като "лично мнение". А то не става и за вторични суровини.

9. Найлонови торбички. Съществува и такъв феномен в немалко домакинства - найлонова торба, пълна с найлонови торби. Тези пластични чудовища един ден ще изядат практичните домакини, както мишката изяде книжката. 

10. Бежанци. Това е по-скоро пожелателно - да се презапасим с бежанци, докато още сме в състояние да помагаме. Ако имаш две ризи, дай едната, бездруго си я взел от някоя загубена промоция. Ако имаш няколко квадратни метра, време за доброволен труд или друг свободен ресурс, помогни на ближния. Пък дано на нас не ни се наложи да бягаме никога - тогава да усетим "сладостта" на безвъзмездната помощ, когато си оставил или загубил всичко свое.