“Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад.”

Всяка година матурите са повод за смях през съзи и много размисъл... Размисъл на тема: “До каква степен грамотни излизат младите хора от училище?” После времето минава и всичко продължава постарому, както в класните стаи, така и в цялото ни общество. Остава само очакването, че нещо ще се промени в образователната ни система, разбира се към по-добро. А дотогава ще се смеем, ще плачем и ще се надяваме...

Сега, в очакване на резултатите от тазгодишните  матури, ви припомняме “бисерите”, които сътвориха абитуриентите през последните няколко години:

ПеЬо Яворов е един титаничен поет, оставил следа навсякъде.
Яворов в това стихотворение описва българския народ като заточен на един кораб.
Яворов се сбогува със сушата, защото е заклещен на един кора.
Яворов е написал стихотворенията "Арменци", "Евреи" и "Баджанаци".
Яворов е един от най-изтЪканите творци на българската литература.
Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад.
Стихотворението "Задоченици"...
Стихотворението "Заточеници" е интерпетативно съчинение.
В третия стих се казва как ги е продал КМЕТЪТ.
Ако се задълбочим по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект.
Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му.
Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината.
Лирическият герой ОПЯВА своя роден край, понеже заминава за чужбина.
Всичко, що се синее и зеленее - това е България!
България някога е била силна държава, а сега е като една плюнка на картата на света.
Дори и гроба, Родината пак ще липсва на заточените.
Човек, изгубил родината си, се превръща в предадено животно.
Без родина човек живее само по повърхността на света.

Бисери върху произведението на Иван Вазов "Под игото"
Априлското въстание е поставило България на картата на Обединена Европа.
Бойчо Огнянов е мъжкар, който дава живота си заради своята любов - Радка Госпожева.

Бисери върху произведението на Атанас Далчев "Книгите"

Далчев е много нещастен. От четене е нямал време да има любима, да се ожени, да създаде семейство и деца. Не е късно да се вземе в ръце и да оправи живота си, не да се оплаква.

В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете.
Чудя се кой си купува днес книги в тази криза. Хората си дават основно парите за хероин - както млади, така и стари.
Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.
Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.
Книгите са прозорец към света, но не са врата.

Бисери върху произведението на Иван Вазов "Левски"
Левски е живял 9 години с чуждо сърце и самоличност и всяка година си сменял адреса по местоживеене. По тази причина той забравял уютния си дом и нямал време дори за физиологичните си нужди.
Словото е пистолетът, на който Левски натиска спусъка и пуска куршум, за да може хората да оцелеят. Затова е канализацията му за светец.
Словото е на върха на хранителната верига. Аз съм самият пример за силата на словото. Кръвта ми кипва, кожата ми настръхва.
Паисий пише историята, Левски я говори, а хората са се забравили и се бъхтят за власт.
За родината Левски умира дори разпънат на кръста.
Апостолът привиква към работа в екип.

Бисери върху произведението на Алеко Константинов "Разни хора, разни идеали"
Чичото (чичката, чичето, старецът, бащата, дядото) е по-възрастен и с по-богат житейски опит и племенникът (младото момче, момъкът, детето, синът, внукът) трябва да се вслуша в съветите му: “Прави каквото правят хората: свий си опашката, па си налягай парцалите…”, “С гюрултия гърло се не пълни.”, “безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа.” Целта на творбата е “да покаже, че не е лесно да се възпитава малък нехранимайко”.
Авторът внушава чувства на смеене и плачене на своите читатели.
Не е живял много, приблизително 35 години, но е написал около 25 файлетони, драми, романи и други негови произведения. Те са изпълнени с “хумор, сатира и забава”.
Алеко е “модернист”, “символист”, “конформист”.
Алеко е възрожденски творец.
Алеко твори в областта на леката литература, в произведенията му няма насилие, покъртителни човешки драми, убийства и кръв. Повечето от тях завършват смешно и щастливо.

Бисери върху произведението на Йордан Йовков "Шибил"
Докато Шибил върви към селото, Мустафа го наблюдава от конака.
Когато Рада видяла Шибил да лежи на пътя хукнала към него с разтворени крака.
Шибил тичал по покриви и овошки като ясно слънце.
Но Шибил непаднал след първото обстрелване.
Шибил държал в ръката си само един карамфил, но не какъвто и да е, а от Рада.
След като умират заедно те пак продължават двамата.
Шибил е разбойник като човек.
Шибил излязъл само по карамфил.
От тяхната любов слънцето огряваше каманите на кълдърма.
Стихосбирката „Старопланински легенди”.