Неофит отправи патриаршеското и синодално Рождественско послание

Патриарх Неофит отправи патриаршеското и синодално Рождественско послание, което гласи:

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква, Ангелското благовестие отеква днес из цялата Вселена, възвестявайки откриването на великата тайна на благочестието: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Роди се Спасител, Който е Христос Господ (Лука. 2:11), а с Неговото Рождество изгря „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Йоан. 1:9).

Изгря „Слънцето на правдата“ (Мал. 4:2) и за човечеството настъпи нова епоха: епоха на светлина и нова надежда, епоха на благоволението и благодатта (2 Тим. 1:9) – епоха, в която ние вече не сме сами, защото „с нас е Бог“ (Ис. 8:10; Мат. 1:23).

Благовестието на небожителите днес звучи и навсякъде около нас: в нашите домове и в нашите храмове. То изпълва душите и сърцата ни, съгрявайки ги с онази най-истинна и чиста радост, която може да ни дарува единствено съзнанието и усещането за Божието присъствие.

Пребъдвайки в това присъствие, възродени от „Словото на живота“ (1 Йоан. 1:1), ние вече не сме заложници на врага на човешкото спасение, защото с раждането на Христа, с Неговото Възкресение и славно Възнесение дойде и ново раждане на човеците, което е раждане за Царството Божие и вечния живот.

Това ангелско благовестие, прозвучало за пръв път в нощта на Рождеството, остава постоянен призив и към всички човеци – навсякъде и във всички времена: да прославяме Бога, да пазим Неговия мир (св. Йоан. 14:27), да имаме блага воля едни към други, за да бъдем достойни и благодарни за Неговата неизменна любов и милост към нас.

Да Го прославяме заради Неговото неизказано величие, заради чудото и тайнството на Творението, заради Неговата отеческа грижа към нас въпреки упорството ни в греховете и нашата неблагодарност. Да Го прославяме, защото славата подобава Нему, а не на човеци.

Да желаем, да търсим и високо да ценим мира, който Господ донесе на земята с раждането Си като човек, и да не забравяме, че макар и враждуващи със своя Бог и Творец от самото начало на съществуването ни, „бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му“ (Рим. 5:10). Защото това помиряване беше по Негова, а не по наша инициатива и защото с него Той ни възстанови в нашето богосиновство и ни помогна да осъществим високото предназначение, с което ни беше сътворил – нашето богоподобие.

Да благоволим едни към други – така, както Сам Той пръв благоволи към нас, като заради нас и нашето спасение, в най-висша изява на Своята божествена, жертвена любов „… отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан. 3:16). И в това благоволение да се уподобим на Него, Който едничък е благ (Мат. 19:17; Марк. 10:18), „благ и към неблагодарните, и към злите“ (Лука. 6:35).

Защото Той се въплъти и стана човек не за малцина избрани, а заради всички нас, и оставя и сега „Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни“ (Мат. 5:45).

Днес, когато нашият свят продължава да бъде разкъсван от междуособни борби и противоречия, когато благоволението между хората все повече отстъпва пред враждата и непоносимостта към другия, когато военните конфликти като средство за разрешаване на споровете ни не само не намаляват, но възприемат все по-застрашителни размери и съсипват милиони човешки съдби, ние отново имаме една единствена истинска надежда и тя е нашата вяра и упованието ни в Божията благост и Божията всеопрощаваща любов.

Тази любов, която накара Самия Бог да възприеме човешката природа, да влезе в нашия свят и да живее сред нас като човек; която Го доведе до Кръста и разпятието, страданията и смъртта, и дори до бездната на ада, за да извърши така нашето изкупление и спасение.

Като имаме пред очи това безгранично Божие смирение, тази непознаваща предел Негова любов, нека Му подражаваме, като търсим Неговата, а не нашата правда, изпълнявайки Неговите свети заповеди. Да бъдем добротворци и миротворци, да благоволим един към друг – дори и към враговете си. Да не позволяваме на страстите и гнева да владеят над нас, но да ценим и уважаваме всеки човешки живот.

Във всекиго да търсим и да откриваме не свой враг и противник, а наш ближен – също като всички останали сътворен по Божи образ и подобие и повикан от нашия Небесен Отец за богоуподобяване и вечен живот.

В тези наши усилия да подражаваме на любовта на Бога към човека, най-верен наш спътник и съветник е Неговата Пресвета Майка, родила Богочовека, Господа и Спасителя наш Иисус Христос, Който дойде, за да имаме живот и да го имаме „в изобилие“ (Йоан. 10:10).

На Него, Който е нашето спасение и нашата единствена истинска надежда, „да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин“ (Еф. 3: 21).

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Честито Рождество Христово!

Всесърдечно поздравяваме с празника на Христовото Рождество всички верни чеда на светата ни Църква – в пределите на Родината и далеч от нея, с благопожелания за мир и радост в Господа!