Чудо: Появи се бял сръндак в Родопите

Снимка Цветомир Цолов

Изключително рядък феномен в Родопите. В едно от ловните стопанства високо в планината беше забелязан снежнобял сръндак албинос. Той се е появил около местата, където се оставя храна за дивите животни през студените месеци, съобщава Нова.

На пръсти се броят хората, видели редкия бял сръндак. Сред малцината късметлии е опитният фотограф на дивата природа Цветомир Цолов, успял да заснеме албиноса отблизо.

„Бял сръндак, не само на територията на нашата страна, а и в световен мащаб, е изключително рядко да се види. Математически не може да се каже едно на милион или едно на няколко милиона. Тези снимки за мен са най-големият късмет, който съм имал в гората”, споделя той.

Уникалните кадри са заснети с цената на много студ и завидно търпение. „Сутринта температурата беше минус 9 градуса, достигайки максимум около 1 градус. Аз в укритието прекарах 8 часа и 25 минути. Без никакво отопление, само с апаратурата. Едва на шестия час понечих да стана и леко да се раздвижа вътре”, обяснява още фотографът.

Чак на четвъртия час в укритието бялото животно плахо наднича от гората и излиза край хранилката. В такъв момент дори най-малкият шум може да го прогони обратно.

Вероятно очаквате да научите къде точно е бил забелязан този бял сръндак. Съвсем умишлено обаче ще скрием неговото местоположение. Не за друго, а за да опазим този природен феномен от недобросъвестни ловци.

Албиносът е плод на близкородствени връзки. Видимо е на поне 5 години. За това време обаче никой никъде не го е виждал. Няма как да е дошъл отдалече, тъй като сърните са уседнали животни с тесен ареал. „Вероятно по-скритият начин на живот, по-затвореният начин на живот, особено на сръндаците, е позволил той да не се види и да оцелее в природата”, предполага инж. Здравко Бакалов от ЮЦДП.

Разнообразието на фауната в Родопите е сред многото причини да се разходим в планината. Дивите животни рядко допускат хора до себе си и в общия случай не е желателно да ги притесняваме. За сметка на това живописните планински ридове предлагат достатъчно пешеходни маршрути извън ловните територии.