Нове - сърцето на легиона (СНИМКИ)

Принципията, или щабът на легиона, е най-мащабната сграда, открита в Нове. На това място са намерени много статуи и монетно съкровище.

Пътуваме към Свищов. Отдавна исках да се потопя в атмосферата на късноантичния римски град Нове. За реставрацията му бяха вложени почти 6 млн. лева. А в Свищов се надяваха, че след приключването й ще се повиши туристическият потенциал на региона. Огромно бе учудването ми обаче, че в неделния ден паркингът се оказа пуст. Като съвестни посетители дълго издирвахме пазача, за да си купим билетчета.
Пазача открихме, но се оказа, че няма ток, касовият апарат не работи и накрая получихме хвърчаща разписка (без печат и подпис) и уверението, че като пуснат тока, парите ще бъдат отчетени по съответния ред. Надявам се, че така и се е случило...

Екскурзовод нямаше, а и Посетителският център, изграден до разкопките, беше затворен. Не се предлагаха и рекламни или информационни материали. Наложи се сами да разгадаваме историята и благодарение на множеството информационни табели разбрахме, че през 45 г. от н. е. на това място възниква лагер, в който е настанен първоначално VIII Августов легион, а през 69 г. идва I Италийски легион, който остава там до края на античността.

Укреплението е с размери 485 на 365 м и е издигнато непосредствено до високия десен бряг на река Дунав. До портите му води стар римски път с широчина около шест метра, по който и днес няма дупки, а голяма част от него се намира под днешния асфалтов път Свищов - Русе. Първоначално лагерът се простирал на площ от 17 хектара, но постепенно се разраснал с още 10 хектара. Той бил с правоъгълна форма, а на всяка една от стените му имало по една порта. Зад крепостните стени на лагера се намирали щабът на легиона, военната болница, офицерските жилища, легионната баня, войнишките казарми, жилището на командира на легиона и бараките на помощните войски.

Цивилното селище  било разположено извън крепостните стени. И лагерът, и древният град били водоснабдени, открити са множество бани и тоалетни с течаща вода.

Постепенно древният град променил облика си, появявали се нови сгради, църкви, работилници на занаятчии. При разкопки на 2 км източно от град Нове е открито друго селище. В края на III и началото на IV век военният лагер постепенно се разраства и се превръща в крепостен град със смесено военно и цивилно население.

Разквартируваните в Нове легиони участват в редица победни сражения, между които войната на император Траян с даките и походите на владетелите от династията Севери на изток. В края на VI и началото на VII век градът е център на отбраната на византийската армия срещу постоянните атаки на славяни и авари.

По време на дългата си история Нове е посещаван от някои от най-известните римски императори: Траян (98 - 117 г. сл. Хр.), Адриян (117 - 138 г. сл. Хр.), Каракала (198 - 217 г. сл. Хр.). Има предположения, че император Максимин Трак (235 - 238 г. сл. Хр.) е роден в Нове.

След Миланския едикт на император Константин християнството става пълноправна религия в Римската империя. Този момент се отразява в изоставянето на старите езически храмове и създаването на нови култови сгради - църкви и базилики. Нове е епископски град през Х - ХІ в. сл. Хр. Могат да се видят сгради, свидетелстващи за масови покръствания на готите - първите християнизирани германски племена.

През втората половина на V в. от н. е. Нове е главна резиденция на готския крал Теодорих Велики, впоследствие завладял Рим и създал готско кралство със столица Равена на територията на днешните Италия, Австрия, Словения, Хърватия.

През 2009 г. Римският град Нове е единственият исторически паметник в България, попаднал в американската класация на стоте археологически и културни забележителности по света, застрашени от унищожение заради климата и човешката дейност, провеждана от авторитетната щатска организация World Monuments Fund. Според тази класация българският Нове се нарежда до светилището Мачу Пикчу в Перу, църквата „Рождество“ в контролирания от палестинците Витлеем и Синята джамия в Египет.

Нове носи духа на величието на Римската империя. Той дава възможност да се докоснем до останките от една високоразвита цивилизация и ако имате път към Свищов, непременно се отбийте и го разгледайте. Заслужава си. И се надявам, че когато отново го посетя, там да бъде пълно с туристи, дошли да чуят как бие “сърцето на легиона”.
Марица Гърдева